витиева̀т - единствено число, мъжки род, нечленувано витиева̀тия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член витиева̀тият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член витиева̀та - единствено число, женски род, нечленувано витиева̀тата - единствено число, женски род, членувано витиева̀то - единствено число, среден род, нечленувано витиева̀тото - единствено число, среден род, членувано витиева̀ти - множествено число, нечленувано витиева̀тите - множествено число, членувано
ВИТИЕВА̀Т, -а, -о, мн. -и,
прил. Книж. За думи, изрази и под. — който се отличава с пищност, претрупаност, липса на естественост. Като търсеше най-витиеватите изрази, Касаветов разказа за гуляя в Ляговата кръчмарница. Г. Караславов, ОХ II, 216. Изданието носело пищно и витиевато.. посвещение на „най-светлия и най-превъзходен сеньор, сеньор Козимо де Медичи.“ Хр. Ковачевски, СК, 89. — Какъв вятър ви отвя насам към Меропа? — изведнъж запита Момчил, комуто.. омръзнаха поклоните и витиеватите думи на византийците. Ст. Загорчинов, ДП, 351. Тези причини на патриархията са съвършено безосновни и безсилни и изложени с едно витиевато велеречие. Н. Михайловски, ОВ (превод), 28-29.Виж повече— От рус. витиеватый.