вкоравя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време вкоравя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време вкоравя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време вкоравя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време вкоравя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време вкоравя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време вкоравя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време вкоравя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време вкоравя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време вкоравя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време вкоравя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време вкоравя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение вкоравя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение вкоравя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие вкоравя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие вкоравя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие вкоравя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие вкоравя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие вкоравя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие вкоравя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие вкоравя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие вкоравя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие вкоравя̀вайки - деепричастие вкоравя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие вкоравя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие вкоравя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие вкоравя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие вкоравя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие вкоравя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие вкоравя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие вкоравя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие вкоравя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие вкоравя̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие вкоравя̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие вкоравя̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие вкоравя̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие вкоравя̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие вкоравя̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие вкоравя̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие вкоравя̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие вкоравя̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ВКОРАВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; вкоравя̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо да стане кораво, твърдо; втвърдявам. Силният януарски студ вкорави земята.Виж повече2. Прен. Правя някого да стане бездушен, безжалостен, безчувствен. Искаше да поеме въздух, да извика, да разкрие помислите си и на колене да спре злото и омразата, които вкоравяваха сърцата на тези люде. М. Смилова, ДСВ, 105-106. — Знаят бедните, че богатството вкоравява душите. О. Василев, Т, 153. вкоравявам се, вкоравя се страд.
ВКОРАВЯ̀ВАМ СЕ несв.; вкоравя̀ се св., непрех. 1. Ставам корав, твърд; втвърдявам се. — Защо ти дращят ръцете? — попита Иванчо и се дръпна малко изплашен. — Защото се боря със земята, та ми се вкоравила кожата, мое момче. Елин Пелин, ПР, 100. Ботушите на бойците се вкоравиха и замръзнаха, заприличаха на ледени буци. П. Вежинов, ЗЧР, 50. Снегът се бе вкоравил, блестейки матово в мрака. Н. Антонов, ВОМ, 40.
2. Прен. Рядко. Ставам бездушен, безжалостен, безчувствен. Но като я погледна скришом няколко пъти, той усети как се изцедиха от сърцето му, вкоравило се отведнаж, как се изцедиха капки милост към нея — пожали я той и сега, че бе я родил такъв човек като Немтур. Д. Талев, ПК, 111.