во̀зя - първо лице, единствено число, сегашно време во̀зиш - второ лице, единствено число, сегашно време во̀зи - трето лице, единствено число, минало свършено време во̀зим - първо лице, множествено число, сегашно време во̀зите - второ лице, множествено число, сегашно време во̀зят - трето лице, множествено число, сегашно време во̀зих - първо лице, единствено число, минало свършено време возѝх - първо лице, единствено число, минало свършено време возѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение во̀зихме - първо лице, множествено число, минало свършено време возѝхме - първо лице, множествено число, минало свършено време во̀зихте - второ лице, множествено число, минало свършено време возѝхте - второ лице, множествено число, минало свършено време во̀зиха - трето лице, множествено число, минало свършено време возѝха - трето лице, множествено число, минало свършено време во̀зех - първо лице, единствено число, минало несвършено време во̀зеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време во̀зехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време во̀зехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време во̀зеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време возѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение во̀зещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие во̀зещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие во̀зещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие во̀зеща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие во̀зещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие во̀зещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие во̀зещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие во̀зещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие во̀зещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие во̀зейки - деепричастие во̀зил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие возѝл - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие во̀зилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие возѝлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие во̀зилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие возѝлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие во̀зила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие возѝла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие во̀зилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие возѝлата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие во̀зило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие возѝло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие во̀зилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие возѝлото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие во̀зили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие возѝли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие во̀зилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие возѝлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие во̀зел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие во̀зела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие во̀зело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие во̀зели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие во̀зен - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие во̀зения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие во̀зеният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие во̀зена - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие во̀зената - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие во̀зено - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие во̀зеното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие во̀зени - множествено число, нечленувано, страдателно причастие во̀зените - множествено число, членувано, страдателно причастие
ВО̀ЗЯ, -иш,
мин. св. -их, несв., прех. 1. Движа, придвижвам някого или нещо от едно място на друго с помощта на автомобил, кола, влак, лодка, каруца или друго превозно средство. — Да не мислите, че съм длъжна цял живот да ви возя на кабриолета си? Й. Йовков, ЧКГ, 22. И един ден портата широко се отваря и чичо Пано, дето някой път ни вози снопе и сено, вкарва в двора своята голяма кола, впрегната с ед- ри биволи. Т. Влайков, ПР I, 115-116. По пътя си дружината настигаше мнозина закъснели селяни, които возеха дърва, зелена трева за добитъка или се връщаха от работа. К. Ламбрев, СП, 128. Искахме да използуваме още веднъж колата, за да отидем до село Брезе, но шофьорът категорично отказа да ни вози по-нататък: шосето е море от кал. Н. Стефанова, РП, 97. Ние повикахме един стар лодкар. Той .. заяви, че е готов да ни вози по езерото. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 179. Файтонджията свиркаше с уста и подвикваше гальовно на конете: — Дий, чортушки, дий, гълъбчета... Знаят душичките, че возят негово благородие и бързат... Д. Добревски, БКН, 41. // Движа, придвижвам количка, шейна, кола и под., като ги тегля или бутам. Тръгнах по шосето, намерих в дефилето едни мъже, те возеха колички, пълни с камъни и пръст. Сл. Македонски, ЕЗС, 45. Пленните царе били длъжни да возят торжествената му колесница. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 21.Виж повече2. За превозно средство — натоварен съм с хора или неща, които придвижвам от едно място на друго. А смисълът? Смисълът е в смешното поклащане на фургона — тази подвижна къща, която вози сеячи. С. Северняк, ИРЕ, 152. возя се страд. — В средата им [на колите] върви кола, покрита с пъстра черга и ся вози от пъстри черни млади даначета. Ил. Блъсков, ИС, 64-65.
ВО̀ЗЯ СЕ несв., прех. Движа се, придвижвам се с помощта на автомобил, влак, кола, каруца, шейна, лодка и др. Само който се е возил в селска каруца с железни шини по изровен чакълест път, може да разбере нашата мъка. К. Калчев, ПИЖ, 84. За пръв път се возеше на автомобил и когато излязоха на шосето, струваше ѝ се, че напуска мочурището, и тръгва по нов, равен път, без падини и препятствия. Ст. Даскалов, СЛ, 129. Стрелях на стрелбището, люлях се на люлка и се возих на лодка в езерото. П. Незнакомов, СНП, 164. Два коня теглеха диканята, на която се возеха две деца. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 43.
◊ Возя се на нечия кола. Действам, постъпвам според желанието, съветите или волята на някого. — Не се вози на женска кола. Мене слушай. Жени — много! П. Велков, СДН, 196. Който се вози на чужда кола, далеч няма да отиде.