во̀лев - единствено число, мъжки род, нечленувано * во̀левия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член во̀левият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член во̀лева - единствено число, женски род, нечленувано во̀левата - единствено число, женски род, членувано во̀лево - единствено число, среден род, нечленувано во̀левото - единствено число, среден род, членувано во̀леви - множествено число, нечленувано во̀левите - множествено число, членувано
Виж повече
ВО̀ЛЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е свързан с волята, който произтича от волята. Всяко движение и действие, което се ръководи от една предварително поставена цел, е волево. НТМ, 1962, кн. 4, 13. Всяка реплика в [драмата] изобразява действие, плод на волево усилие. Н. Лилиев, Т, 1954, кн. 3, 6. Българският отбор проведе срещата при високо морално и волево напрежение, нито за миг не изпусна темпа. П. Вежинов, ДМ, 72. Волев процес. Волев контрол. Волев импулс.
2. Който притежава, проявява силна воля; волеви. Илия израснал висок и строен юноша, все тъй бедно облечен, но волев и упорит. П. Стъпов, ГВ, 16. Оттогава вече той не запали цигара. Беше необикновено волев човек. СбЦГМГ, 137.
3. Който изразява, показва наличие на силна воля. —