Основна форма: во̀лев - Прилагателно

Форми:

во̀лев - единствено число, мъжки род, нечленувано *
во̀левия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
во̀левият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
во̀лева - единствено число, женски род, нечленувано
во̀левата - единствено число, женски род, членувано
во̀лево - единствено число, среден род, нечленувано
во̀левото - единствено число, среден род, членувано
во̀леви - множествено число, нечленувано
во̀левите - множествено число, членувано

Основна форма: волевѝ - Прилагателно

Форми:

волевѝ - множествено число, нечленувано
волевѝя - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
волевѝят - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
волева̀ - единствено число, женски род, нечленувано
волева̀та - единствено число, женски род, членувано
волево̀ - единствено число, среден род, нечленувано
волево̀то - единствено число, среден род, членувано
волевѝте - множествено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 волево - безволево
2 волево - безволно
3 волево - неволно
Виж повече

Резултати от: Речник на българския език

ВО̀ЛЕВО

. Рядко. Нареч. от волев; с участие на волята. Второто нещо, което е нужно за развиване на вниманието, е да си изработи човек умение да се заставя волево да съсредоточава вниманието си във всеки миг и върху кой да е предмет. Псих. X кл, 91. Едва когато заставим волево мускулите си да се отпускат, тогава ще можем да изпълним това най-просто упражнение. К, 1963, кн. 3, 40.

Виж повече