воня̀ - трето лице, единствено число, минало свършено време вонѝш - второ лице, единствено число, сегашно време вонѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение вонѝм - първо лице, множествено число, сегашно време вонѝте - второ лице, множествено число, сегашно време воня̀т - трето лице, множествено число, сегашно време воня̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време воня̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време воня̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време воня̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време вонѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време вонѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение воня̀щ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие воня̀щия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие воня̀щият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие воня̀ща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие воня̀щата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие воня̀що - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие воня̀щото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие воня̀щи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие воня̀щите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие вонѐйки - деепричастие воня̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие вонѐлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие вонѐлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие воня̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие воня̀лата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие воня̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие воня̀лото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие вонѐли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие вонѐлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
воня̀ - единствено число, нечленувано воня̀та - единствено число, членувано вонѝ - множествено число, нечленувано вонѝте - множествено число, членувано
- 1. воня
- - Воня ме носи
Виж повече- - Ни лук ял, ни на лук вонял
ВОНЯ̀, мн. (рядко) вонѝ, ж. Лоша, неприятна миризма; смрад, зловоние. От по- стоянната влага дрехите им бяха нагизнали, от тях идеше убийствена воня. Б. Стоянов, Б, 156. Наоколо се носеше воня от нечистотии и от развалени продукти. Ст. Чилингиров, ПЖ, 124. Въздухът в зимничното помещение беше пропит с дъх на мухъл и влага, отнякъде се носеше нетърпима воня и Евгени се потърси от погнуса. Д. Ангелов, ЖС, 514. Ние се озовахме пред една малка пещера, с кръгъл, мрачно тъмнеещ вход, отдето се носеше отвратителна воня на звяр. Ем. Станев, ЯГ, 76.
ВОНЯ̀, -ѝш, мин. св. воня̀х, прич. мин. св. деят. воня̀л, -а, -о, мн. вонèли, несв., непрех. 1. Издавам лоша, неприятна миризма; смърдя. Лешът на кравата и птичите трупове воняха и привличаха все нови и нови лешояди. М. Вълев, ПСС, 72. Навред беше затрупано с изостанал, позастарял вече зеленчук, който започваше да гние и вонеше. Ст. Марков, ДБ, 435. Ямурлукът замириса на мокра аба, все по-неприятно вонеше свинята. Ем. Станев, ИК III и IV, 333. Лицето му беше мъртвешки бледо, изострено, а тялото вонеше. П. Михайлов, ПЗ, 31. Спареният въздух .. вонеше на бензин, на масла и на вакса за обувки. Б. Райнов, ДВ, 201.
2. Само безл. Усеща се някаква лоша, неприятна миризма. В залата вонеше нетърпимо на мокри шинели, на ботуши, на вакса. П. Вежинов, НС, 81-82. Вътре вони като в обора на лош стопанин. Кр. Григоров, Р, 24. — У, тук вони на гнили круши! Д. Дебелянов, С, 1946, 158.
◊ Устата (душата, зъбите) ми вонят на мляко. Разг. Много съм млад, неопитен.