връ̀твам - първо лице, единствено число, сегашно време връ̀тваш - второ лице, единствено число, сегашно време връ̀тва - трето лице, единствено число, минало свършено време връ̀тваме - първо лице, множествено число, сегашно време връ̀твате - второ лице, множествено число, сегашно време връ̀тват - трето лице, множествено число, сегашно време връ̀твах - първо лице, единствено число, минало несвършено време връ̀твахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време връ̀твахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време връ̀тваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време връ̀тваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време връ̀твай - второ лице, единствено число, повелително наклонение връ̀твайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение връ̀тващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие връ̀тващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие връ̀тващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие връ̀тваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие връ̀тващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие връ̀тващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие връ̀тващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие връ̀тващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие връ̀тващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие връ̀твайки - деепричастие връ̀твал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие връ̀твалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие връ̀твалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие връ̀твала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие връ̀твалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие връ̀твало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие връ̀твалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие връ̀твали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие връ̀твалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие връ̀тван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие връ̀твания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие връ̀тваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие връ̀твана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие връ̀тваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие връ̀твано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие връ̀тваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие връ̀твани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие връ̀тваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ВРЪ̀ТВАМ, -аш, несв.; връ̀тна, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. страд. връ̀тнат, св., прех. 1. Енергично, изведнъж обръщам нещо около една точка в една посока. Рада врътна вретеното, прекоси двора и отиде у съседите на хората̀. К. Петканов, БД, 46. Той набра още две цифри върху автомата пред себе си и врътна някакъв ключ. Ст. Волев, МС, 165. Ния хвърли главнята в огнището и се изправи. Пушливият пламък на ламбата се люлееше по всички посоки пред лицето ѝ, сетне тя бързо врътна машинката и пламъкът се скри. Д. Талев, ПК, 21.Виж повече2. Рязко, изведнъж извивам, обръщам нещо, като обикновено го насочвам в определена посока. Професорът заканително врътна глава и се разсмя широко и весело. Ем. Манов, ДСР, 113. Изненадан от тая неочаквана намеса, Пандурски врътна към него [Левски] очи, спря ги върху лицето му и занемя. Ст. Дичев, ЗС II, 147. Искаше му се да види океански параход, да врътне варката към него и да го приветствува. С. Чернишев, ВМ, 19.
ВРЪ̀ТВАМ СЕ несв.; връ̀тна се св., непрех. Обръщам се енергично, изведнъж около една точка и обикн. се насочвам в обратна посока; връцвам се. Една птичка кълвеше зрелите лъскави череши и след всяко кълвене радостно изчуруликваше и се врътваше на клончето. Ил. Волен, МДС, 56-57. — Знам — отвърна му тя с огнено задъхан шепот, врътна се и се върна към кръчмата. Т. Харманджиев, Р, 68. Момъкът дълго стои облегнат на вратата, с унесено лице. Сетне изведнъж се врътва, затропва със своите високи сандали към вътрешната стая. К. Константинов, СЧЗ, 31. Валентин удари задните спирачки, предницата на колата се врътна в полукръг и преди колелата да увиснат над пропастта, колата наново полетя по стръмнината. Д. Кисьов, Щ, 175.
◊ Врътвам / врътна <шамар> един. Разг. Удрям шамар; зашлевявам. — Я млъкни! — обади се злобно капитанът. — Я млъкни, че като ти врътна един!... П. Вежинов, ДБ, 235.
връ̀твам; връ̀тна ◊ Врътвам / врътна кранчето. = Затварям / затворя кранчето. Комисията в Брюксел врътна кранчето на субсидиите за фермерите поради бюрократични неуредици в отношенията между служителите на земеделското и финансовото министерство. Б/2006/25. Внезапно чиновниците врътнали кранчето и отказали да превеждат пари на ръководството на дома. М/2007/2857.