вря̀л - единствено число, мъжки род, нечленувано врѐлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член врѐлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член вря̀ла - единствено число, женски род, нечленувано вря̀лата - единствено число, женски род, членувано вря̀ло - единствено число, среден род, нечленувано вря̀лото - единствено число, среден род, членувано врѐли - множествено число, нечленувано врѐлите - множествено число, членувано
- 1. врял
- - Врели некипели
Виж повече- - Врял в голямо и малко гърне
- - Врял и кипял
- - Като попарен с вряла вода
- - Като че (сякаш) ме поляха с вряла вода
- - Като че (сякаш) ме попариха с вряла вода
- - Ни врели, ни кипели
- - Облива ме/облее ме вряла вода
- - Обливам/облея с вряла вода
- - Поливам/попея с вряла вода
- - Попарвам/попаря <като> с вряла вода
- - Правя се на врял кочан
- - Сякаш вряла вода ме попари
- - Сякаш че поливам/полея с вряла водa някого
ВРЯЛ, -а, -о, мн. -врèли, прил. За течност — който е с температура, равна на точката на кипене на течността; много горещ. Изпод палатката излизаха младежи-ръководители, гребваха с баките от врялата вода и пак се мушваха в „банята“. Цв. Ангелов, ЧД, 144. — Ох, синко, — обърна се тя към Тото, който вече лакомо сърбаше топлата попара — корав лебец и изварка, полята с вряла солена водица, — как ли ще идеш на това пусто училище. То какъв студ е! Елин Пелин, Съч. IV, 241. Гороломов помисли, че тоя път водата може да бъде още по-вряла. Й. Йовков, ПГ, 236-237.
◊ Врели-некипели; ни врели, ни кипели. Разг. Празни приказки, глупости. —
Ти имаш ли ум, ма? Знаеш ли какво приказваш, а?.. — И се обърна към Тошка: — Не я слушай, како. Дрънка си тя врели-некипели... Г. Караславов, Тат., 15. — Щур човек! — направо си мислеше тя. — Разправя някакви ни врели, ни кипели, а парите си стоят вътре! Д. Немиров, БЛ, 35. Облива ме / облее ме вряла вода. Разг. Става ми горещо от преживян ужас, страх или някаква неприятност. Плюх си на ръцете и с все сила замахнах. Кривакът мина през сред него и стана на две, а то отскочи настрана, отърси се и ме загледа с такива страшни очи, че краката ми се пресякоха, обля ме вряла вода. Разбрах тогава какво „куче“ е. Ил. Волен, МДС, 50. Обливам / облея (поливам / полея, попарвам / попаря) <като> с вряла вода някого. Разг. Казвам или направям на някого нещо, което му подейства крайно неприятно. Не можеше да забрави той думите ѝ, с които тя попари като с вряла вода сърцето му. А. Гуляшки, МТС, 301. Полян (попарен) <като> с вряла вода. Разг. Крайно неприятно изненадан, наскърбен, засегнат от нещо. След общото събрание цели два дена не помръдна от къщи Голям Крушко, полян с вряла вода от станалия избор. В. Обретенов, С, 34. Сички, род, роднини, като се научиха за нещастието на зетя, останаха като с вряла вода попарени. (превод) Лил., 1884, кн. 7, 16.Виж повече