вря̀л - единствено число, мъжки род, нечленувано врѐлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член врѐлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член вря̀ла - единствено число, женски род, нечленувано вря̀лата - единствено число, женски род, членувано вря̀ло - единствено число, среден род, нечленувано вря̀лото - единствено число, среден род, членувано врѐли - множествено число, нечленувано врѐлите - множествено число, членувано
- 1. врял
- - Врели некипели
Виж повече- - Врял в голямо и малко гърне
- - Врял и кипял
- - Като попарен с вряла вода
- - Като че (сякаш) ме поляха с вряла вода
- - Като че (сякаш) ме попариха с вряла вода
- - Ни врели, ни кипели
- - Облива ме/облее ме вряла вода
- - Обливам/облея с вряла вода
- - Поливам/попея с вряла вода
- - Попарвам/попаря <като> с вряла вода
- - Правя се на врял кочан
- - Сякаш вряла вода ме попари
- - Сякаш че поливам/полея с вряла водa някого
ВРЯЛ, -а, -о, мн. -врèли, прил. За течност — който е с температура, равна на точката на кипене на течността; много горещ. Изпод палатката излизаха младежи-ръководители, гребваха с баките от врялата вода и пак се мушваха в „банята“. Цв. Ангелов, ЧД, 144. — Ох, синко, — обърна се тя към Тото, който вече лакомо сърбаше топлата попара — корав лебец и изварка, полята с вряла солена водица, — как ли ще идеш на това пусто училище. То какъв студ е! Елин Пелин, Съч. IV, 241. Гороломов помисли, че тоя път водата може да бъде още по-вряла. Й. Йовков, ПГ, 236-237.
◊ Врели-некипели; ни врели, ни кипели. Разг. Празни приказки, глупости. —