ВСУ̀Е
нареч. Остар. Книж. Напразно, напусто, безполезно. Той тебе ще да те послуша, че грях не си сторила, а моите молби всуе ще бъдат, че съм грешна аз. П. Спасов, ГЛЗЗ, 37. Тирани, всуе се морите,/ не се гаси туй, що не гасне. Ив. Вазов, Съч. II, 58. Ти целия скован от злоба си / о, шумен и разблуден град, / и твойте електрични глобуси / всуе тъй празнично блестят! Хр. Смирненски, Съч. I, 32. И като дойде на себе си сутринта, всуе обходи целий град да пита кого срещне, кого види за графинята; но не можа да научи нищо за нея. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 61.Виж повече