вцепенѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано вцепенѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член вцепенѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член вцепенѐна - единствено число, женски род, нечленувано вцепенѐната - единствено число, женски род, членувано вцепенѐно - единствено число, среден род, нечленувано вцепенѐното - единствено число, среден род, членувано вцепенѐни - множествено число, нечленувано вцепенѐните - множествено число, членувано
1 стреснат (за човек) - втрещен - вцепенен - вкаменен (прен.)2 неподвижен - безчувствен - нечувствителен - схванат - вцепенен - вдървен - скован - изтръпнал (за крайник и др.) - парализиран (книж.)
ВЦЕПЕНЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вцепеня като прил. 1. За човешко или животинско тяло, или негови части — който е неподвижен, вдървен, безжизнен поради парализиране или смърт; вкочанен, вкочанял, вкочанясал, безчувствен, скован.