вчѐпквам - първо лице, единствено число, сегашно време вчѐпкваш - второ лице, единствено число, сегашно време вчѐпква - трето лице, единствено число, минало свършено време вчѐпкваме - първо лице, множествено число, сегашно време вчѐпквате - второ лице, множествено число, сегашно време вчѐпкват - трето лице, множествено число, сегашно време вчѐпквах - първо лице, единствено число, минало несвършено време вчѐпквахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време вчѐпквахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време вчѐпкваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време вчѐпкваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време вчѐпквай - второ лице, единствено число, повелително наклонение вчѐпквайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение вчѐпкващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие вчѐпкващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие вчѐпкващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие вчѐпкваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие вчѐпкващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие вчѐпкващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие вчѐпкващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие вчѐпкващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие вчѐпкващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие вчѐпквайки - деепричастие вчѐпквал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие вчѐпквалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие вчѐпквалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие вчѐпквала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие вчѐпквалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие вчѐпквало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие вчѐпквалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие вчѐпквали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие вчѐпквалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие вчѐпкван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие вчѐпквания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие вчѐпкваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие вчѐпквана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие вчѐпкваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие вчѐпквано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие вчѐпкваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие вчѐпквани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие вчѐпкваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ВЧЀПКВАМ, -аш, несв.; вчèпкам, -аш,
св., прех. Рядко. В съчет. с р ъ ц е, п р ъ с т и и др. същ. С предл. в. Хващам здраво с ръце или пръсти нещо или някого, като го държа и стискам силно; вкопчвам. Точно срещу Машев седи Димчо, вчепкал пръсти на лявата си ръка в гъстия кичур над челото. К. Константинов, ППГ, 169. Опи иска да се изтръгне от него; тя простира ръце, вчепква пръсти в нечистата му брада, дере лицето му с острите си нокти и — отваря очи. Г. Райчев, Избр. съч. II, 109.Виж повечеВЧЀПКВАМ СЕ несв.; вчèпкам се св., непрех. С предл. в, з а. 1. Рядко. Хващам се, залавям се здраво за нещо или някого, като забивам, впивам пръсти, ръце в него; вкопчвам се. Тя поиска да запуши ушите си, но я облада шемет и, почти припаднала, вчепка се в желязната дръжка на колесницата. Ст.
Загорчинов, ЛСС, 87. ● Обр. Ето, мъхове се вчепкали в камъка, по-нататък люлякови храсти давят зеленясалия зид. Н. Хайтов, ШГ, 218. Такива душевни състояния го караха да се вчепква като удавник в скъпо платените препоръки на лекарите: храна, почивка, чист въздух. Ил. Волен, НС, 50.
2. Хващам се здраво с някого, обикн. за да се боря, бия с него; счепквам се. Жорж и другият здраво се вчепкаха за гушите. Д. Калфов, Избр. разк., 129. Бойците се бяха вчепкали яростно и със зъби като зверове се хапеха за гърлата, душеха се, скубеха си косите, късаха си ушите и носовете. Ив. Мартинов, ДТ, 194. Възпитателят се видя принуден сам да ги разблъска. — Я се дръпнете! Оправете си дрехите! Как може така? И за какво се вчепкахте? Б. Болгар, Б, 368. // Прен. Разг. Започвам да воювам, да се бия с някого. Тук, в Близкия изток, Гърция и Турция се бяха вчепкали в жестока война за Анадола и средиземноморските острови. К. Константинов, ППГ, 348. При такова положение, ако те [съюзниците-победители] пристъпели към подялба на разкапващата се Турция, имало опасност да се скарат и вчепкат в нова война. ВН, 1959, бр. 2537, 2.