възбу̀да - единствено число, нечленувано възбу̀дата - единствено число, членувано
1 възбуда - афект (книж.) - раздразнение 2 възбуда - трепет - вълнение (прен.) - треска (прен.)3 нервност - трескавост - възбуда - треска (прен.) - възбуденост
ВЪЗБУ̀ДА ж. 1. Психическо състояние, съпроводено с изживяване на някакви чувства, което се характеризира с нервно напрежение и неспокойствие, намира израз в поведението на човека и се отразява на външния му вид.