възбу̀да - единствено число, нечленувано възбу̀дата - единствено число, членувано
1 възбуда - афект (книж.) - раздразнение 2 възбуда - трепет - вълнение (прен.) - треска (прен.)3 нервност - трескавост - възбуда - треска (прен.) - възбуденост
ВЪЗБУ̀ДА ж. 1. Психическо състояние, съпроводено с изживяване на някакви чувства, което се характеризира с нервно напрежение и неспокойствие, намира израз в поведението на човека и се отразява на външния му вид.
Вардарски чувствуваше близостта на Ния — .. Това предизвикваше у него нарастваща възбуда и тревога, кръвта шумеше в ушите му. Д. Талев, ПК, 198. И когато Бомбита забиваше блестящо шпагата си в сърцето на бика,.. мъжете размахваха и хвърляха широкополите си кордовски шапки, докато жените със зачервени от възбуда лица грациозно люлееха ветрилата си!.. Д. Димов, ОД, 44. Около празниците хората са винаги в особен вид възбуда. Й. Попов, МДВ, 8. Ръцете му треперят от възбуда и залагат жетони по цялата маса, вратовръзката му е изкривена на една страна, червеното му лице лъщи от пот. Св. Минков, ДА, 62. Предстоящото откриване на театъра с първата му пиеса бе станало за него най-важното събитие и го държеше в една постоянна възбуда. Ем. Манов, ДСР, 122.Виж повече2. Физиол. Възбуждение (във 2 знач.). Ако едновременно действуват върху животното два дразнителя: един, който предизвиква безусловен рефлекс (например храна), а друг — неутрален,.., то в мозъчната кора се появяват две огнища на възбуда. Псих. Х кл, 20. Установено е, че в клетките на кората на главния мозък постоянно протичат процеси на възбуда и потискане. НТМ, 1962, кн. 3, 19.