въздъ̀ржам - първо лице, единствено число, сегашно време въздъ̀ржаш - второ лице, единствено число, сегашно време въздъ̀ржа - трето лице, единствено число, минало свършено време въздъ̀ржаме - първо лице, множествено число, сегашно време въздъ̀ржате - второ лице, множествено число, сегашно време въздъ̀ржат - трето лице, множествено число, сегашно време въздъ̀ржах - първо лице, единствено число, минало несвършено време въздъ̀ржахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време въздъ̀ржахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време въздъ̀ржаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време въздъ̀ржаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време въздъ̀ржай - второ лице, единствено число, повелително наклонение въздъ̀ржайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение въздъ̀ржащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие въздъ̀ржащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие въздъ̀ржащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие въздъ̀ржаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие въздъ̀ржащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие въздъ̀ржащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие въздъ̀ржащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие въздъ̀ржащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие въздъ̀ржащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие въздъ̀ржайки - деепричастие въздъ̀ржал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие въздъ̀ржалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие въздъ̀ржалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие въздъ̀ржала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие въздъ̀ржалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие въздъ̀ржало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие въздъ̀ржалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие въздъ̀ржали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие въздъ̀ржалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие въздъ̀ржан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие въздъ̀ржания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие въздъ̀ржаният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие въздъ̀ржана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие въздъ̀ржаната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие въздъ̀ржано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие въздъ̀ржаното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие въздъ̀ржани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие въздъ̀ржаните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ВЪЗДЪ̀РЖАМ, -аш, несв.; въздържа̀, -ѝш,
мин. св. -а̀х, пов. въздръ̀ж, въздръ̀жте, св., прех. 1. Попречвам на някого да действа, не оставям някого да извърши нещо; спирам, задържам, възпирам. Комитетът от града бе изпратил Бориса Глаушев в четата, за да въздържа войводата ѝ в неговата голяма дързост спрямо турците. Д. Талев, И, 275. Италианецът посегна да отвори вратцата: да види какво има? Но мъничката дама го въздържа: залепи показалец на устните си. А. Страшимиров, Съч. V, 287. Къса̀-Иван трябваше да въздържа и по-буйните. — Гено, Стоиле, Русе. Стойте си на местата. Й. Йовков, ПГ, 60. // За чувство, душевно качество или мисъл — представлявам пречка някой да извърши нещо, спирам някого в някакво действие; възпирам. Все пак личеше у него една разумна и спокойна воля, която умееше да го въздържа и обуздава. Й. Йовков, Ж 1945, 12. Мина ми през ума да му поискам прошка.., но се побоях от другарите си. Па и една скрита суетна гордост,.. ме въздържаше. Ст. Чилингиров, ХНН, 60. Сред двора на училището,.., учителката Ирина седеше край пътечката,.. и си мислеше, че е време вече да напусне това село,.. Но освен работата, която все още имаше в училището, нещо сякаш я въздържаше да напусне селото, струваше ѝ се,.., че не е обмислила добре решението си. Й. Стоянов, ПД, 5.Виж повече2. Попречвам, не давам възможност на силно чувство, на душевно вълнение да се прояви; сдържам, овладявам, възпирам. Стремски повери Невянка на добрата домакиня, като ѝ препоръча да въздържа възторга си, за да не пробуди съседите, а той излезе. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 39. Тия възторжени поздрави се понесоха с още по-голяма сила, когато Ян Бибиян слезе от трибуната и помогна на старите си родители да се качат при него.., те не можеха да въздържат силната си радост пред възторга и почитта, която народът му отдаваше. Елин Пелин, ЯБЛ, 41. Тя не можеше повече да въздържи гнева, който я вълнуваше.. „Не забравяй, прекъсна ме, че говориш на една майка, която знае повече от всекиго другиго що прави за дъщеря си“. К. Величков, Н, 1884, кн. 11, 916.
3. Остар. Книж. Подкрепям, поддържам. Помакинята езди коня, а мъжът ѝ го води, а на лоши места той я не сваля, ами я въздържа и подпира, за да не падне. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 55.
4. Диал. Задържам нещо да не го използвам, употребя; спестявам (Н. Геров, РБЯ). Въздържам парите, че може да ми дотрябват. Н. Геров, РБЯ I, 184.
5. Диал. Задържам, забавям за известно време някого (Н. Геров, РБЯ). Въздържай го, докле да дойда. Н. Геров, РБЯ I, 184.
6. Диал. Правя разноски, за да гледам, да храня, да уча някого; издържам, поддържам (Н. Геров, РБЯ). Не може да въздържа децата си да ся учат. Н. Геров, РБЯ I, 184.
ВЪЗДЪ̀РЖАМ СЕ несв.; въздържа̀ се св., непрех. 1. Не си позволявам да извърша, да кажа нещо или да проявя нещо; сдържам се, овладявам се, удържам се, възпирам се. Идеше ми, като стигна там, да зема сърпа, та да ѝ го забода в сърцето. Па се въздържах. Т. Влайков, Съч. I, 48. Влахия продължавала да бъде жертва на видинските бюлюкбашии.. Този път Пазвантоглу се въздържал да превземе влашката столица. В. Мутафчиева, КВ, 217. Той се ядоса, но се въздържа и не издаде яда си. Й. Йовков, ПК, 206. — Аз, като заместник областен директор, смятам, че... — Не се касае до вашите... сметки — Саваков искаше да каже „до личните ви сметки“, но се въздържа, — а до висши държавни интереси. Д. Ангелов, ЖС, 119. Тя [Овсанна],.., усещаше в Мелвин някакви недостъпни пластове. Имаше чувството, че момичето като котките изчаква своя час, но че умее да се въздържа. С. Севан, РРI, 57. // Самоограничавам се при консумиране на храна или питиета. Обличаше се богато и преяждаше всеки ден, а хората учеше да се въздържат... Елин Пелин, Съч. I, 35.
2. Не вземам отношение при гласуване, в което участвам. Против резолюцията гласуваха или се въздържаха делегати, които представляват три четвърти от населението на земното кълбо. С, 1951, кн. 2, 99. Допускам още, че донейде и избягвах да мисля за Матей.. Но щом се сещах за него, веднага пред мен заставаше онзи ден, в който питаха кой е „за“ кой е „против“, кой е „въздържал се“. М. Радев, СР, 5.