Основна форма: възка̀чване - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

възка̀чване - единствено число, нечленувано
възка̀чването - единствено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 възкачване - слизане
2 възкачване - спускане
3 възкачване - спущане

Резултати от: Речник на българския език

ВЪЗКА̀ЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от възкачвам

и от възкачвам се. Не бях започнал възкачването на пирамидата, когато отгоре ми налетя нова тайфа араби. Ст. Кринчев, СбЗР, 358. Сега, благодарение напредналата туристическа техника, възкачването на Витоша се счита като много лека, едва ли не общедостъпна задача. П. Делирадев, В, 231. Кабакчиоглу изискал султанът [Селим III] да абдикира и по-точно да бъде снет с фетва на мюсюлмански духовен глава. Затворен отново в дворцовия харем, където бил живял до възкачването си на престола, Селим III се превърнал в немощна сянка. В. Мутафчиева, КВ, 321.

Виж повече