възкръ̀свам - първо лице, единствено число, сегашно време възкръ̀сваш - второ лице, единствено число, сегашно време възкръ̀сва - трето лице, единствено число, минало свършено време възкръ̀сваме - първо лице, множествено число, сегашно време възкръ̀свате - второ лице, множествено число, сегашно време възкръ̀сват - трето лице, множествено число, сегашно време възкръ̀свах - първо лице, единствено число, минало несвършено време възкръ̀свахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време възкръ̀свахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време възкръ̀сваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време възкръ̀сваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време възкръ̀свай - второ лице, единствено число, повелително наклонение възкръ̀свайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение възкръ̀сващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие възкръ̀сващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие възкръ̀сващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие възкръ̀сваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие възкръ̀сващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие възкръ̀сващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие възкръ̀сващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие възкръ̀сващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие възкръ̀сващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие възкръ̀свайки - деепричастие възкръ̀свал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие възкръ̀свалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие възкръ̀свалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие възкръ̀свала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие възкръ̀свалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие възкръ̀свало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие възкръ̀свалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие възкръ̀свали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие възкръ̀свалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
1 възкръсвам (прен.) - съживявам се (прен.) - съвземам се (прен.) - възраждам се 2 възкръсвам - оживявам - съживявам се
ВЪЗКРЪ̀СВАМ, -аш, несв.; възкръ̀сна, -еш,
мин. св. -ах, св., непрех. 1. Според някои религиозни вярвания — след смъртта си ставам отново жив; оживявам, съживявавам се. — Никой не е възкръсвал! Нито Христос, нито никой! Всички хора са смъртни. С. Северняк, ВСД, 35. — Чакай. Какво ще ти помогне това — да му се отнеме животът, неговият и на другите? Нищо! Ще възкръснат ли убитите, ще се съживи ли пролятата кръв, ще изчезнат ли сълзите, болката и скръбта на пострадалите? Не! П. Михайлов, ПЗ, 20. Когато си спомняме за нашите бащи, деди .. често ни минува през ума какво би било учудването им,.., ако по едно чудо се събудеха от вечния си сън в гробовете,.. Нещастните родни души няма обаче да възкръснат и да се порадват на чудесиите на свободата. Ив. Вазов, Съч. X, 95.Виж повече2. Прен. Възвръщам се към нов живот; съживявам се, възраждам се. Той създаваше благоприятни условия за чужди страни с едничката надежда, че при една война срещу Турция неговото многострадално отечество ще възкръсне. Ст. Дичев, ЗС I, 316. В „Северни богатири“ той [Ибсен] разработва образа на народния герой Сигурд, а в „Борба за престол“ и в „Празник в Солхауг“ възкръсват обичаите и нравите на древна Норвегия. Н. Лилиев, Съч. III, 232. Изкуството не е за всекиго и човек или издъхва извън него, или възкръсва в него. Ал. Гетман и др., СБ, 146. Но да умреш, когато / се отърсва / земята от / отровната си / плесен, / когато милионите възкръсват, / това е песен. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 34. И в бащина свидна и свята земя / въстанал е вече гнетений народ! / Възкръсна за нов и свободен живот! П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 15.
3. Прен. За спомен, минало събитие, случка, преживяване — отново започвам да съществувам в съзнанието на някого. Те слушаха тая скръбна и нежна музика,.., събуждаха се неясни копнежи в тях, възкръсваха отколешни спомени. Й. Йовков, Ж 1945, 18. При такива минути в паметта му възкръсваше споменът за онази вечер, когато след развода се връщаше у дома. Г. Райчев, Избр. съч. I, 105. Образът на милото дете, / .. / в спомени възкръсва — чист и драг. Д. Дебелянов, С 1946, 82.
— Други (остар. книж.) форми.: в о с к р è с в а м и в о с к р ъ̀ с в а м.