възла̀гам - първо лице, единствено число, сегашно време възла̀гаш - второ лице, единствено число, сегашно време възла̀га - трето лице, единствено число, минало свършено време възла̀гаме - първо лице, множествено число, сегашно време възла̀гате - второ лице, множествено число, сегашно време възла̀гат - трето лице, множествено число, сегашно време възла̀гах - първо лице, единствено число, минало несвършено време възла̀гахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време възла̀гахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време възла̀гаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време възла̀гаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време възла̀гай - второ лице, единствено число, повелително наклонение възла̀гайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение възла̀гащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие възла̀гащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие възла̀гащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие възла̀гаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие възла̀гащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие възла̀гащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие възла̀гащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие възла̀гащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие възла̀гащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие възла̀гайки - деепричастие възла̀гал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие възла̀галия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие възла̀галият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие възла̀гала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие възла̀галата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие възла̀гало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие възла̀галото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие възла̀гали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие възла̀галите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие възла̀ган - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие възла̀гания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие възла̀ганият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие възла̀гана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие възла̀ганата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие възла̀гано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие възла̀ганото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие възла̀гани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие възла̀ганите - множествено число, членувано, страдателно причастие
ВЪЗЛА̀ГАМ, -аш, несв.; възло̀жа, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Задължавам някого да извърши, да изпълни нещо. На края на сухото и сдържано търговско писмо, с което солунският търговец му е възлагал да събира за него кожите от цялата Преспанска околия.., били прибавени и следните два-три реда: „Виждам, че си млад, трудолюбив и способен човек.“ Д. Талев, ЖС, 56. Захласнал съм се и не съм чул кога е влязъл вторият ми помощник. Висулчев му казал, че съм го повикал да му възложа задача за „новогодишните празненства“. Н. Стефанова, ПД, 43. По време на Сръбско-българската война на Кирил Ботев било възложено да формира 3-и конен полк. Н. Ферманджиев, РХ, 214. Турското правителство възложило възстановяването на Варненската крепост .. на Димитър Софиянлията от Търново. Ив. Коларов, Е, 41. На труда Вазов възлага ролята на спасител за народа. Г. Цанев, СИБЛ, 174.Виж повече2. В съчет. с н а д е ж д а обикн. в мн. и с предл. н а. Надявам се на някого, на нещо; уповавам се. Някога баща му възлагаше големи надежди на него. Елин Пелин, Съч. III, 17. На него възлагаше всичките си надежди престарелият игумен на манастиря о. Амфилохий.. Старецът предчувствуваше близкия си край, но се утешаваше с мисълта, че Драгота не само ще бъде достоен негов заместник, а велик подвижник. Й. Йовков, СЛ, 31. Обля го студена пот. Надеждите, които възлагаше на тази книга — пари и слава — рухнаха. Л. Стоянов, Избр . съч. III, 435. На кариерата си, на която вуйчо възлагаше такива големи надежди, гледах като на нещо съвсем случайно. Г. Райчев, Избр. съч. I, 13. Тате беше кожухар. За него иглата беше всичко. На нея той възлагаше своите надежди. Г. Белев, ПЕМ, 11.
3. Остар. и диал. Слагам нещо върху друго; полагам. Там сам патриархът в одежди и с митра / върху Калимана възлага венец / и нов благославя помазаник божи. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 46. Историята отбелязва имената и делата със златни букви, а потомството вечно възлага благодарственни лаврови венци. С, 1894, бр. 1475, 3. Като ся възкачва лице на степен дяконски и священически, архиереят възлага ръцете си на главата на оногова. З. Петров и др., ЧБ (превод), 130. Правеше му скришом за дар някое от угодните му ястия и една стъкленица с вино, която възлагаше върху масата. Х. Пашов и др., ЦП (побълг.), 81. възлагам се, възложа се страд. „Понеже софийският преврат стана причина за неволното отдалечаване из пределите на отечеството за известно време на нашия любим княз Александър I, обявяваме, че в неговото отсъствие съгласно чл. 19 от Конституцията управлението на страната се възлага върху едно наместничество,..“ С. Радев, ССБ II, 134. Сами са поискали нему пак да се възложи тая длъжност. Т. Влайков, Пр I, 123.