възра̀ждам - първо лице, единствено число, сегашно време възра̀ждаш - второ лице, единствено число, сегашно време възра̀жда - трето лице, единствено число, минало свършено време възра̀ждаме - първо лице, множествено число, сегашно време възра̀ждате - второ лице, множествено число, сегашно време възра̀ждат - трето лице, множествено число, сегашно време възра̀ждах - първо лице, единствено число, минало несвършено време възра̀ждахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време възра̀ждахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време възра̀ждаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време възра̀ждаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време възра̀ждай - второ лице, единствено число, повелително наклонение възра̀ждайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение възра̀ждащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие възра̀ждащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие възра̀ждащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие възра̀ждаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие възра̀ждащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие възра̀ждащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие възра̀ждащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие възра̀ждащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие възра̀ждащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие възра̀ждайки - деепричастие възра̀ждал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие възра̀ждалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие възра̀ждалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие възра̀ждала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие възра̀ждалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие възра̀ждало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие възра̀ждалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие възра̀ждали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие възра̀ждалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие възра̀ждан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие възра̀ждания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие възра̀жданият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие възра̀ждана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие възра̀жданата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие възра̀ждано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие възра̀жданото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие възра̀ждани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие възра̀жданите - множествено число, членувано, страдателно причастие
ВЪЗРА̀ЖДАМ, -аш, несв.; възродя̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Ставам причина някой да придобие предишното си състояние след период на отпадналост, на немощ, на безсилие или на упадък; съживявам. Боровият въздух,.., спокойствието и добрата храна го възродиха. Той се върна у дома си освежен и бодър като преди. Г. Караславов, ОХ III, 567. С векове народа ни марцина / живя в душевен мрак,.. / ... Кое го възроди? Кое заспала мощ в юначните гърди / събуди? В подвизи кое го днеска води? П. П. Славейков, Събр. съч. III, 63. Жена, чаровнице, омайна, / .. / Благословена ти бъди / за радостите, що ми даде: / за друг живот ме възроди / и нов човек от мен създаде! Ив. Вазов, Съч. V, 174-175.Виж повече2. Ставам причина нещо отново да съществува, да се появи; възвръщам, възстановявам. Тези два случая бяха първата ми среща и съзнателно запознаване с народната мъдрост; те възродиха в мене първото желане да записвам, кога чуя такива думи, за да си ги имам. П. Р. Славейков, БП I, VII. За похода на императора научи и Варда Фока,.. — човекът който се мъчеше да възроди старата слава на римските пълководци. А. Дончев, СВС, 562. Самата мисъл, че се движат с някаква цел, сякаш възроди силите им. П. Вежинов, ДБ, 265. Хуманистите особено високо ценели реализма на античното изкуство и се стремели да възродят неговите хуманни черти. Пеене IХ кл, 60. възраждам се, възродя се страд.
ВЪЗРА̀ЖДАМ СЕ несв.; възродя̀ се св., непрех. 1. Придобивам предишното си състояние след период на отпадналост, на немощ, на безсилие или на упадък; съживявам се. И тя обикна втори път — с всички сили на жена, жадна за трайно щастие. Възроди се, мислеше да напусне театъра. Г. Стаматов, Разк. II, 86. Искат ни да бъде готова четата до петнайсет дена!.. Пак ще бъдем честити да развием лъвското знаме под българското небе.. И момчетата ще се възродят. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 69. Когато майска нощ покрие тъжно / с косите си разпуснати земята / и понесат зефири ароматни / въздишките потайни на цветята, / .. / тогаз / как дивно се възраждам аз / сред майката природа! П. К. Яворов, Съч. I, 110. Андрей пренесен от момата тук биде, / дома си и догде / не се привдигна — тя легло му не остави, / .. Тук всичките терзания изтрая / и се за нов живот той възроди. К. Христов, ЧБ, 421. ● Обр. Отечеството ни се възражда! Нека секи българин.. са притече на помощ на своя възкресающ из робство народ. НБ, 1877, бр. 75, 290.
2. Отново почвам да съществувам, отново се появявам; възвръщам се. Нямаше ли да се възродят отново примиренчеството и дуализмът, ако напрежението отминеше? Ст. Дичев, ЗС I, 584. Проникна луч и в моята душа. / На любовта вълшебний луч. И всички / заглъхнали стремления към щастие / се възродиха с нова мощ. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 66.
3. Остар. Проявявам се, възниквам. Обаче самият факт, че под непосредственото влияние на духа на Пушкиновата поезия в Русия са се възродили и възпитали художници на словото като Гогол, Лермонтов,.., самият този факт явно оборва гореотбелязания едностранчив възглед върху Пушкиновата поезия. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 184.