възразя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време възразя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време възразя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време възразя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време възразя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време възразя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време възразя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време възразя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време възразя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време възразя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време възразя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време възразя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение възразя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение възразя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие възразя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие възразя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие възразя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие възразя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие възразя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие възразя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие възразя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие възразя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие възразя̀вайки - деепричастие възразя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие възразя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие възразя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие възразя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие възразя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие възразя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие възразя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие възразя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие възразя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
ВЪЗРАЗЯ̀ВАМ, -аш, несв.; възразя̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., непрех. Изказвам несъгласие с някого или с нещо; противопоставям се. Отиде той най-напред при училищните настоятели да попита каква плата ще отдели общината за учителка. — Ами, даскале, — рекоха те, — учителката, каквато и да е, тя е жена и голема плата нема да ѝ е нужна... — Нема тук мъж, нема жена — възрази Вардарски. Д. Талев, ПК, 182. — Не ти е тук мястото! — каза строго ангелът,.. — Но цели петдесет години аз живях безгрешно — опита се да възрази дребното човече. Св. Минков, РТК, 177. Присъствието на Борис сковаваше всички.. Езикът му беше отровен като жило и никой не смееше да му възрази. Д. Димов, Т, 35. Млого за злочести са считаме, колкото откъм положението си, дето по длъжности принудени сме да възразим, както на туй последно известие, тъй и на първото обявление на варненското общество. Г, 1863, бр. 7, 52. възразява се, възрази се безл. от възразя- вам. Кочо погледна лампата на оджака,.. — Де да видим — прозвуча спокойно и равно гласът му и такъв беше тоя глас, че никога не можеше да му се възрази. Д. Талев, ПК, 20.Виж повече— Друга (остар.) форма: в ъ з р а ж а̀ в а м.