възто̀ржено -
ВЪЗТО̀РЖЕНО.
Нареч. от възторжен; с възторг. Гледаше я вторачено и лукаво, но в същото време възторжено и занесено. Й. Йовков, СЛ, 61. — Оня ден ти ми разказваше прекалено възторжено за новата приятелка на брат си. Значи, красотата на жените от другия свят те вълнува!... Д. Димов, Т, 225. Само учителят Цано излезе по-корав, разбута народа и им държа реч, като размахваше възторжено бомбето си. Ст. Даскалов, БМ, 53.Виж повече