въ̀зчѐрен - единствено число, мъжки род, нечленувано въ̀зчѐрния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член въ̀зчѐрният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член въ̀зчѐрна - единствено число, женски род, нечленувано въ̀зчѐрната - единствено число, женски род, членувано въ̀зчѐрно - единствено число, среден род, нечленувано въ̀зчѐрното - единствено число, среден род, членувано въ̀зчѐрни - множествено число, нечленувано въ̀зчѐрните - множествено число, членувано
ВЪЗЧЀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който е с цвят, близък до черен.
От ален [фесът] е станал ясночервен, после тъмночервен,.., после възчерен. Ив. Вазов, Съч. VI, 147. В джезветата .. вреше не кафе, а печен жълъд,.. („Откак се обърка, не се намира“ — оправдаваше се Ариф, щом някой еничар плиснеше с ругатни рядката, възчерна водица върху плочите.) В. Мутафчиева, ЛСВ I, 127. Три опържени яйца димяха в плитка чугунена чиния и две големи филии възчерен хляб бяха сложени една върху друга до чинията. Г. Караславов, ОХ II, 43. // За човек — който е много мургав. Неговото мургаво (възчерно) лице и страшен поглед сочеха, че тоя човек живее повече в гората с дивите зверове, а не при човеци. Ил. Блъсков, ИС, 58.Виж повече