върволѝца - единствено число, нечленувано върволѝцата - единствено число, членувано върволѝци - множествено число, нечленувано върволѝците - множествено число, членувано
ВЪРВОЛЍЦА ж. 1. Множество живи същества или предмети, които се движат в редица едни след други; низ, върволяк.
Една върволица хора се точеше бавно по широкия път към водениците. А. Каменова, ХГ, 94. По отсрещния гол рид слизаха още хора и техните черни върволици приличаха на мътни порои. Ст. Загорчинов, ДП, 334. Овцете се точеха на дълга върволица към къра. Й. Йовков, ЧКГ, 96. По двете страни на калното шосе непрекъснато се точеха безкрайни обозни кервани.. Бае Стоян.. следеше с очи тия безкрайни върволици от коли. Елин Пелин, Съч. II, 154. Отдолу заскърцаха коля. Селяни от околните села идеха на пазар.., те се занизаха в дълга върволица, краят на която се губеше далеч зад бачийницата. Ст. Чилингиров, ПЖ, 8. Пред склада на интендантството чакаше дълга върволица от камиони, натоварени с материали. Д. Димов, Т, 535-536.Виж повече2. Прен. Само ед. Ред, множество от мисли, преживявания, събития, явления следващи едни след други; низ. И мислите се нижат, нижат, и стават безкрайна нагорещена върволица. Д. Немиров, Б, 98. — Една върволица случайности ме задържаха... Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 122. Животът на народа е дълга върволица от събития. ЛФ, 1958, бр. 47, 4. А утрото дохожда и пак си отминава — / безкрайна върволица от радост и тегла. Хр. Ясенов, Събр. пр, 89. Моят ден бе върволица смътна / от измами, мъка и любов. Н. Ракитин, С II, 35.