върлу̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време върлу̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време върлу̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време върлу̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време върлу̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време върлу̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време върлу̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време върлу̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време върлу̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време върлу̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време върлу̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време върлу̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение върлу̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение върлу̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие върлу̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие върлу̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие върлу̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие върлу̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие върлу̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие върлу̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие върлу̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие върлу̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие върлу̀вайки - деепричастие върлу̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие върлу̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие върлу̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие върлу̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие върлу̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие върлу̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие върлу̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие върлу̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие върлу̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
ВЪРЛУ̀ВАМ, -аш,
несв., непрех. 1. Масово, жестоко и безотговорно върша грабежи, убийства, безчинства; безчинствам, вилнея. Досега разбойниците върлуваха повече из балкана, но сега са тръгнали вече и по полето и дръзко нападат мирните наши люде по пътищата. Д. Талев, И, 73. Ние с него едно време сме върлували. При царя Михаила Шишмана войскари бяхме, десетници, после го ударихме на обир. Ем. Станев, А, 82. А тиранинът върлува / и безчести край наш роден: / коли, беси, бие, псува / и глоби народ поробен. Хр. Ботев, Съч. 1929, 15.Виж повече2. Извършвам подвизи, подвизавам се, действам. — Братя!.. — извиках ви да се разберем. Осем години върлувахме заедно по тия места, осем години юнашки се бихме срещу душманите народни. М. Марчевски, П, 72. В детството на Ботев единствени защитници на масата на бедните бяха хайдутите, които върлуваха в Балкана и се появяваха в околностите на Калофер. Г. Бакалов, Избр. пр, 209.
3. За болест, епидемия и под. — разпространявам се, изтребвам масово; вилнея. И наистина в града върлуваше мор; тежка епидемия беше обхванала и войска, и население. Г. Райчев, Избр. съч. II, 47.
4. За стихия, буря и под. — проявявам се с голяма сила, буйно; вилнея. Вятърът върлуваше с ярост, водеше със себе си някакви пълчища, които притискаха гората, сякаш с желание да я удушат. Л. Стоянов, Б, 159. Тъмен блян ме носи в онзи край честит, / вихри де не веят, зима не върлува. П. П. Славейков, Съб. съч. II, 50.