ЛЕКСИТ

Основна форма: въ̀ртел - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

въ̀ртел - единствено число, нечленувано
въ̀ртела - бройна форма
въ̀ртелът - единствено число, членувано - пълен член
въ̀ртели - множествено число, нечленувано
въ̀ртелите - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 трудност - мъчнотия (разг.) - усложнение - затруднение - компликация (книж.) - въртел (разг.)

Резултати от: Фразеологизми в Инфолекс:

1. въртел

- Правя въртел<и>

Резултати от: Речник на българския език

ВЪ̀РТЕЛ¹

м. Остар. и диал. Ръжен, шиш. Одраните кожи на биковете пълзели, месото им и на въртела мучеше. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 106.

ВЪ̀РТЕЛ², обикн. мн., м. Разг. Преднамерена, умишлена спънка, затруднение от някого, за да се забави или попречи на извършването, осъществяването на нещо. — Какви ли не въртели ми правеха твоите хора! -..- Та по отпущане на валута ли не щеш, та при митницата ли... А. Гуляшки, МТС, 272. — А бе, Чолак, ти защо още се опъваш и само ни правиш въртели с парчетиите си тук-таме, че блоковете си не можем да оформим? Ст. Марков, ДБ, 503. Отначало всичко вървяло от добре по-добре, съдебното решение било получено бързо и без никакви особени въртели, издателството изпразнило навреме помещението. П. Незнакомов, СНП, 56.

Виж повече