вя̀рност - единствено число, нечленувано верността̀ - единствено число, членувано
1 вярност - коректност (книж.) - безпогрешност - правилност - точност 2 вярност - преданост - привързаност - отдаденост 3 автентичност (книж.) - вярност - достоверност - истинност - правдивост - неподправеност
ВЯ̀РНОСТ, верността̀, мн. няма, ж. 1. Съответствие с действителността; истинност, правдивост. Верността и естествеността, с които е предадено всичко .. придават висока цена на картината. К. Величков, ПССъч. III, 207. Верността и точността на оригинала, неговата поетическа сила да се чувствуват в превода и да се съчетават с чувството за особеностите на езика, на който се превежда. Н. Лилиев, Съч. III, 94. Когато откриха електрическата искра, наченаха да мислят, че причината на мълнията е електричеството; но пръв Франклин ся убеди с опит във верността на това мнение. И. Гюзелев, РФ, 440. // Точност, безпогрешност. Всяка една дума на бабичката и на Киркова при разказването тая случка се припомни в ума му с мъчителна вярност; въображението му виждаше кървавия лик на мъченика. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 24.
2. Силна, неизменна привързаност; преданост. —