га̀зя - първо лице, единствено число, сегашно време га̀зиш - второ лице, единствено число, сегашно време га̀зи - трето лице, единствено число, минало свършено време га̀зим - първо лице, множествено число, сегашно време га̀зите - второ лице, множествено число, сегашно време га̀зят - трето лице, множествено число, сегашно време га̀зих - първо лице, единствено число, минало свършено време газѝх - първо лице, единствено число, минало свършено време газѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение га̀зихме - първо лице, множествено число, минало свършено време газѝхме - първо лице, множествено число, минало свършено време га̀зихте - второ лице, множествено число, минало свършено време газѝхте - второ лице, множествено число, минало свършено време га̀зиха - трето лице, множествено число, минало свършено време газѝха - трето лице, множествено число, минало свършено време га̀зех - първо лице, единствено число, минало несвършено време га̀зеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време га̀зехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време га̀зехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време га̀зеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време газѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение га̀зещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие га̀зещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие га̀зещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие га̀зеща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие га̀зещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие га̀зещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие га̀зещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие га̀зещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие га̀зещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие га̀зейки - деепричастие га̀зил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие газѝл - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие га̀зилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие газѝлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие га̀зилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие газѝлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие га̀зила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие газѝла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие га̀зилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие газѝлата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие га̀зило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие газѝло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие га̀зилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие газѝлото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие га̀зили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие газѝли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие га̀зилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие газѝлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие га̀зел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие га̀зела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие га̀зело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие га̀зели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие га̀зен - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие га̀зения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие га̀зеният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие га̀зена - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие га̀зената - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие га̀зено - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие га̀зеното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие га̀зени - множествено число, нечленувано, страдателно причастие га̀зените - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. газя
- - Безпарична треска ме гази
Виж повече- - Вода газя, гладен ходя за тебе
- - Вода газя, жаден ходя
- - Гази ме валяка
- - Гази ме мечка<та>
- - Газя бос из лука
- - Газя думите (дума)
- - Газя си думата
- - Газят ме уроки
- - Да не ме е газил трамвай
- - Като че ли мечка го е газила
- - Сякаш мечка го е газила
- - Горе лази, долу гази
- - Вода газя, гладен ходя за тебе
ГА̀ЗЯ, -иш,
мин. св. -их, несв. 1. Непрех. и прех. Ходя из вода, кал, сняг и под., в които краката ми затъват. Чичо Горан .. гази наведен из реката и търси пиявици. Елин Пелин, Съч. II, 72. Газим дълбока леплива кал. Й. Йовков, Разк. II, 151. Тримата вървяха един зад друг и газеха дълбокия сипкав сняг. Д. Димов, Т, 167. Дайте му пролетен ден да излезе по полето, да гази по зелената морава, .., това бе за него и живот, и богатство. Ил. Блъсков, ДБ, 49.Виж повече2. Непрех. Мор. За параход — потопявам дъното, корпуса си до известна дълбочина във водата. Параходът е толкова натоварен, че гази цели единадесет метра във водата. Б. Шивачев, ПЮА, 170.
3. Прех. Преминавам, пресичам пространство с вода, кал, сняг и под., в които краката ми затъват; прегазвам. Марица бе спаднала и песъчливи острови .. деляха я на места на няколко ръкави. Тя имаше бродове вече и Иван още днес бе видял селени, че я газеха тука. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 228. На три-четири места трябваше да газим тая река, което съставляваше най-голяма мъчнотия за ония наши другари, които нямаха коне. З. Стоянов, ЗБВ II, 41.
4. Разш. Непрех. Диал. Ходя. Гази като мечка. Н. Геров, РБЯ I, 207.
5. Прех. Натискам, мачкам с крака; тъпча. Стъпваше по земята с чувството, че я гази и усещаше сила по цялата си успокоена снага. Ем. Станев, ИК III, 123. Покачвам се върху натрупаното на колело сено, па започвам да го газя насам и нататък. Т. Влайков, Пр I, 288. — Момче Сокуле, Сокуле! / Не играй коня тадева / по самовилски игрила, / низ самовилски градини, / добро ми цвеке не гази. Нар. пес., СбНУ XLIII, 167. // Разш. Навлизам някъде, в нещо обикн. чуждо. Мъжките езици захванали да говорят за конете, за виното, .., или просто за това, чия крава гази чуждите ливади. Л. Каравелов, Съч. II, 96.
6. Прен. Прех. Разг. Държа се лошо, грубо с някого, като го държа в подчинение и го измъчвам, тормозя; тъпча. Тръгна си целият наежен. „Няма да се оставя да ме газят, повече няма да мълча!“ Ст. Даскалов, СЛ, 83. Страстта му да властвува, да гази волята, която му противостои, .. — това идеше от дедите му и преди всичко от Крум. А. Гуляшки, ЗВ, 69. Ако бидеш мост, секой ке те газе. Послов., СбНУ ХХХVI, 204. // Прех. Строго мъмря, ругая някого, карам се на някого. — Виждаш ли, байно, че заради тебе ме газят и ако не искаш да ти го върна, оправяй си хората, докато е време. В. Жеков, ТП, 120. Не, владетелят няма да прости това .., той ще ослепее от злоба и ще гази де кого срещне... Г. Караславов, Избр. съч. V, 372.
7. Прен. Прех. Разг. За болест, грижа, сиромашия — предизвиквам страдание. Кашлица силна го дереше, нящо като треска го газеше. Т. Влайков, Съч. II, 55. „Гледай ти — си мисля аз с гняв, — не стига, гдето грижата ни гази всеки ден, ами и да изгубим къщата си, дома, гдето съм се родил и расъл...“ Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 59. Голяма сиромашия го гази, децата му едно от друго по-дребни и по-голи. И. Петров, ЛСГ, 11.
8. Прен. Прех. Не зачитам, потъпквам (чест, воля и др.). Татарите пленят земята, земята няма кой да брани. Църквите палят, християнската вяра газят... Ив. Вазов, Съч. ХХI, 10. Ще иска той да покаже на управниците там горе, .., че те не смеят тъй произволно да газят волята на избирателите. Т. Влайков, Съч. III, 296. Тя се гордееше с мъжа си, пред хора му гонеше прекалено чест, но в челядта тя имаше свое място, което трябваше и сам чичо Бинбел да не гази. А. Страшимиров, К, 68. // Прен. Прех. Не спазвам, престъпвам, нарушавам, потъпквам (клетва, закон и др.); погазвам. — Пия ракия, газя клетвата си, лъжа .. Лъжа, лъжа, като последен циганин! Й. Йовков, ПК, 174. Тези клети две правителства изцело се намирали под турския закрил. / Те са газили свещените обети и помагали са робство и тъма. В. Марковски, ПЗ, 362. газя се Страд. от газя в 1, 3, 5, 6, 7, 8 знач. Всеки поток беше се превърнал в мътна и буйна река, която трябваше да се гази. Й. Йовков, ПК, 85. Водата в мочура беше плитка и се газеше лесно. Ем. Станев, ПГВ, 50. Напред им реката Камчия, която на 2-3 места трябваше да ся гази докат изминат боаза. Ил. Блъсков, ИС, 110. Пред кум вода се не гази. Погов. гази се безл. от газя в 1 и 5 знач. Забранено е да се гази по тревата.
◊ Вода газя, жаден ходя. 1. Ирон. Не мога да се възползвам от нещо, което е в изобилие около мене, въпреки желанието си. Мине ли ерген край вази — / през вода да гази, / жеден-морен ходи. К. Христов, Кр, 33. 2. Диал. Съвсем съм се забравил. Газя бос из лука. Разг. Върша нередности, постъпвам безотговорно, като не се интересувам от ред, приличие или законност. Попът, да ви кажа ли аз вас, май хвана да гази бос из луко, кога има кръщене, сватба или задушница, той за там готов. Ил. Блъсков, ЗК, 76. Газя през просото. Разг. Върша нередности, постъпвам безотговорно, като не спазвам ред, приличие или законност. Ще те гази (газила те е) мечка<та>. Разг. Ще претърпиш (претърпял си) някаква неприятност, нещастие, несполука; ще си изпатиш (изпатил си си). — Газила го е мечката, затова така „Какво искате, моля ви се?“ А по-рано само „Давайте“ без „моля ви се“ — шегуваше се Вандо. Ст. Даскалов, СЛ, 106.