гася̀ - първо лице, единствено число, сегашно време гасѝш - второ лице, единствено число, сегашно време гасѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение гасѝм - първо лице, множествено число, сегашно време гасѝте - второ лице, множествено число, сегашно време гася̀т - трето лице, множествено число, сегашно време гасѝх - първо лице, единствено число, минало свършено време гасѝхме - първо лице, множествено число, минало свършено време гасѝхте - второ лице, множествено число, минало свършено време гасѝха - трето лице, множествено число, минало свършено време гася̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време гасѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време гася̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време гася̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време гася̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време гасѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение гася̀щ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие гася̀щия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие гася̀щият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие гася̀ща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие гася̀щата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие гася̀що - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие гася̀щото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие гася̀щи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие гася̀щите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие гасѐйки - деепричастие гасѝл - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие гасѝлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие гасѝлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие гасѝла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие гасѝлата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие гасѝло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие гасѝлото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие гасѝли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие гасѝлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие гася̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие гася̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие гася̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие гасѐли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие гасѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие гасѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие гасѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие гасѐна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие гасѐната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие гасѐно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие гасѐното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие гасѐни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие гасѐните - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. гася
- - Аз паля, аз гася
Виж повече- - Гася вар
- - Гася въглена
- - Гася киреч
- - Гася огъня с масло
- - Гася огъня със зехтин
- - Ни гаси, ни пали
- - Ще ми гасят въглени
ГАСЯ̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, несв., прех. 1. Спирам, прекъсвам горенето или светенето на нещо. Той тичаше насам-нататък, .., вземаше едно, оставяше друго, или пък с отчаяна храброст се спущаше сред дима и пламъците, за да гаси и това, което вече не можеше да се спаси. Й. Йовков, Ж 1945, 99-100. Тука пак се запалиха колелетата на един вагон! .. Поливаха, гасиха, палиха, смъдиха... хеле тръгнахме. Ал. Константинов, БГ, 25. Огнено зарево освети хлътналия сред гигантски планини Разлог: гореше големият хан на Тодеви. И хукна мало-голямо да гаси. А. Страшимиров, А, 245. На площада пред общинското управление се събраха пазванти и пъдари и започнаха да гасят запалената архива. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 288. В това време започнаха да гасят лампите. В залата стана полутъмно. Ал. Бабек, МЕ, 265. От тридесет години пред божия олтар / свещи и кандила реди, гаси и пали. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 168.Виж повече2. Спирам работенето на двигател с вътрешно горене. Шофьорът намали ход, спря, без да гаси мотора, и отвори вратата: — Само другарката — каза той, без да поглежда никого. Т. Монов, СН, 212. — Слез долу, слез! Трактористът неохотно се приближи, без да гаси мотора. И. Петров, НЛ, 158.
3. Прен. Правя да спре, да прекъсне (жажда); утолявам, засищам. — Ти сложи повечко сиропец, сладко, да си гаси жаждата Райна. Все са витамини, ще я поддържат, че с яденето мъчно ще върви. В. Бончева, АП, 73. И ако в жарки дни нявга вий пламнала жажда гасите, / ако на сянка отдъхвате, близо до бистро поточе, / то си спомнете тогава за мене и мойте услуги. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 129.
4. Прен. Правя да изчезне, да замре (чувство, настроение и под.). Милост и състрадание гасяха злобата .. Отчаян от всичко, той въздъхна тежко и отпусна ръце. П. Вежинов, НС, 101. Дъжд от глава до пети ги залива. / Само надеждата да не гаси! Бл. Димитрова, Л, 140.
5. Остар. Фин. Погасявам (лихва, задължение и под.).
6. Спец. За уред — отстранявам или намалявам трептенията в механична система. Изброените два еластични соединителя .. имат това преимущество, че въпреки простото си устройство, освен че гасят (омекотяват или амортизират) ударите, допускат до известна степен още и несъосност на съединяваните валове. Ст. Михайлов и др., ГМ, 37. гася се страд. Тирани, всуе се морите! Не се гаси туй, що не гасне! Ив. Вазов, Съч. II, 58. Такива земи се дават обикновено за твърде дълго време и се отплащат малко по малко с годишни отплати, при които заедно се пресмята, та ся гаси и лихвата на недоплатените. Лет., 1874, 215. Огън със слама се не гаси. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 6.
◊ Аз паля, аз гася. Диал. За всичко се слуша и изпълнява моята воля, пълен и всевластен господар съм, от мене зависи всичко. Гася вар. Заливам с вода печен варовик. След малко захванаха да прекарват там камъни и греди и взеха да гасят вар. Т. Влайков, Съч. III, 193. Из всичките български крайове дохождали мъже, жени, старци и деца да помагат .. Едни влекле камъни, други носиле пясък, трети гасиле вар, четвърти копале. Л. Каравелов, Съч. V, 99. Гася въглен<и> на някого. Разг. В народната медицина — извършвам баяне, чародейство против урочасване, уплаха и др., като пускам горещ въглен в студена вода, при което изричам определени заклинателни думи. Баяха му [на Стоян] девет баби, въглен му гасиха, дано премахнат тия черни уроки. Д. Яръмов, БП, 58-59. Гася огъня със зехтин (масло). Диал. Подклаждам, раздухвам разпра, скандал. Гася ракия. Прибавям към ракия вода, за да се намали алкохолният градус до 48°. Ни гасѝ, ни па̀ли. Диал. Човек с добър, благ характер.