гениа̀лен - единствено число, мъжки род, нечленувано гениа̀лния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член гениа̀лният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член гениа̀лна - единствено число, женски род, нечленувано гениа̀лната - единствено число, женски род, членувано гениа̀лно - единствено число, среден род, нечленувано гениа̀лното - единствено число, среден род, членувано гениа̀лни - множествено число, нечленувано гениа̀лните - множествено число, членувано
1 гениален - феноменален (книж.)
ГЕНИА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е изключително творчески надарен, в най-висша степен талантлив в някоя област.
Добрите творци са винаги малко, още по-малко гениалните. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 232-233. Забравят, че гениални поети, като Байрон, Хюго, Шилер, Хайне, Пушкин и др., са кристално ясни и тях твърде добре ги разбират и високо ценят. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 10. Ибсен, гениалният драматург, смело изяви чрез драмата протеста си срещу тези остарели, принизяващи жената буржоазни разбирания. Ст. Грудев, ББ, 60.Виж повече2. За човешка творба или проява — който е резултат на изключителна дарба и има съвършени качества, който е творчески съвършен. — Аз самичък преди две недели бях герой на едно ужасно недоразумение, от което Молиер би се възползувал за една гениална комедия. Ив. Вазов, Съч. IХ, 174. Айнщайн, .. , направи гениално обобщение на Галилеевия механичен принцип — създаде специалната, а по-късно и общата теория на относителността. Матем., 1965, кн. 5, 1. Писателите от втора, трета и десета ръка повтарят някоя малка частица от гениалните идеи на своите велики майстори. Н. Бончев, ПСп, 1873, кн. 7 и 8, 5.
— От лат. genialis.