гла̀дко -
Виж повече
ГЛА̀ДКО нареч. 1. С равна повърхност, без изпъкнали и вдлъбнати места или без грапавини. Наоколо пътеките са гладко утъпкани. Й. Йовков, Разк. I, 96. На търго- веца той даваше шиниците не с връх, а гладко изравнени. Й. Йовков, ВАХ, 29-30. И отнесе се тя с въображението си .. и зафане неусетно да си мечтае,.., как ще измаже своя плет гладко като стена и какво градинче ще си направи в двора. Т. Влайков, Съч. II, 107-108. Гладко обръснат. // За прическа, вчесване — без къдрици, букли и под. Тя беше облечена в простички черни дрехи, с гладко причесани коси, които придаваха на разхубавялото ѝ и малко напълняло лице нещо моминско, дори детско. Г. Райчев, Избр. съч. I, 87.