гно̀м - единствено число, нечленувано гно̀ма - единствено число, членувано - непълен член гно̀мът - единствено число, членувано - пълен член гно̀ми - множествено число, нечленувано гно̀мите - множествено число, членувано
ГНОМ, гно̀мът, гно̀ма, мн. гно̀ми,
м. Книж. 1. В западноевропейската митология — дух с уродлива външност, нисък на ръст, който живее в недрата на земята и планините и пази подземните съкровища. „Лестер скуер“ през деня тъне в меланхолична дрямка. Сякаш някакъв добър гном е докоснал с вълшебна пръчица малкия площад. Б. Йосифова, БЧМ, 132. Самите действуващи лица са далече от съвременността — „пажове, трубадури“,.. И наред с тия рицари тук действуват „гноми, силфиди, русалки,.., демони“. Н. Лилиев, Съч. III, 146. На̀, гледай, съмва, / ранна зазори зора, / .. / Гноми с песни и литаври / се тълпят по канари. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 60.Виж повече2. Джудже. Тишина, както в библейско сказание: — мир и любов, като в царствената приказка за спящи гноми и княгини... К, 1927, бр. 102, 3. Добрият гном поведе момиченцето към захарната къщичка.
— Нем. Gnom. — Кр. Пишурка, Момина китка, 1870.