горчѝлка - единствено число, нечленувано горчѝлката - единствено число, членувано горчѝлки - множествено число, нечленувано горчѝлките - множествено число, членувано
ГОРЧЍЛКА ж. 1. Горчив вкус; горчивина, горчивост. Добитъкът от сушата никога не пристъпва към морето, той отдалече усеща соления му дъх, горчилката и остротата на йодовите пари. Й. Радичков, НД, 208. Тя прочела стихотворението „Лорелай“ .. Вътре са включени и светлината на слънчевото следпладне, и дантелените завеси, и горчилката на хининовите таблетки, и капчицата чай. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 98.
2. Нещо, което има много горчив вкус; горчило1, горчилак. И в а н: — Ти как си? К о ст а: (усмивката му угасва). — Гълтам, някакви горчилки. Чичо доктор казва, че съм по-добре. Ив. Остриков, ППА, 19.
3. Прен. Огорчение, мъка, обида, горчивина, горчило1, горчивост. Рамзина от опит знаеше, че със сълзите олеква — сълзите изтичат и с тях изтича нещо от горчилката ти. Тя не попита повече, остави я да се наплаче. Б. Несторов, АР, 185. Каменов го изгледа сериозно: — Виждам, в душата ти се е набрала много горчилка. Но не си съвсем прав. П. Бобев, ГЮМ, 14. Според него [Виденов] Грашев притежаваше една особена мекота на характера,.., благородство и внимателен поглед към другите, резултат на труден живот, в който си видял и добро, и лошо, отмерил си всичко на везните и си разбрал, че човекът идва на този свят не да гълта горчилки, а да почувствува красотата му. Д. Фучеджиев, Р, 135. — Никой не може и половин дума да обели за поведението ѝ, а сега, когато тя трябваше да се почувствува като човек, я караш да преглъща толкова горчилка! В. Нешков, Н, 298-299.
◊ Изпивам / изпия <до дъно> горчилката. Разг. Изтърпявам докрай някаква голяма мъка, голямо страдание; изпитание.