го̀твя - първо лице, единствено число, сегашно време го̀твиш - второ лице, единствено число, сегашно време го̀тви - трето лице, единствено число, минало свършено време го̀твим - първо лице, множествено число, сегашно време го̀твите - второ лице, множествено число, сегашно време го̀твят - трето лице, множествено число, сегашно време го̀твих - първо лице, единствено число, минало свършено време готвѝх - първо лице, единствено число, минало свършено време готвѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение го̀твихме - първо лице, множествено число, минало свършено време готвѝхме - първо лице, множествено число, минало свършено време го̀твихте - второ лице, множествено число, минало свършено време готвѝхте - второ лице, множествено число, минало свършено време го̀твиха - трето лице, множествено число, минало свършено време готвѝха - трето лице, множествено число, минало свършено време го̀твех - първо лице, единствено число, минало несвършено време го̀твеше - трето лице, единствено число, минало несвършено време го̀твехме - първо лице, множествено число, минало несвършено време го̀твехте - второ лице, множествено число, минало несвършено време го̀твеха - трето лице, множествено число, минало несвършено време готвѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение го̀твещ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие го̀твещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие го̀твещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие го̀твеща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие го̀твещата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие го̀твещо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие го̀твещото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие го̀твещи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие го̀твещите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие го̀твейки - деепричастие го̀твил - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие готвѝл - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие го̀твилия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие готвѝлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие го̀твилият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие готвѝлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие го̀твила - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие готвѝла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие го̀твилата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие готвѝлата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие го̀твило - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие готвѝло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие го̀твилото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие готвѝлото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие го̀твили - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие готвѝли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие го̀твилите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие готвѝлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие го̀твел - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие го̀твела - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие го̀твело - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие го̀твели - множествено число, минало несвършено деятелно причастие го̀твен - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие го̀твения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие го̀твеният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие го̀твена - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие го̀твената - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие го̀твено - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие го̀твеното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие го̀твени - множествено число, нечленувано, страдателно причастие го̀твените - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 организирам - уреждам - устройвам - подготвям - готвя - заформям (разг.)2 стягам - нагласявам - натъкмявам (разг.) - подготвям - готвя - приготвям - приготовлявам - стъкмявам (разг.) - тъкмя (разг.) - подготвя - приготвя - стегна - стъкмя - наглася 3 уча - подготвям - готвя - подготвя - обучавам - обучаВиж повече
- 1. готвя
- - Пет готвил, пет ял
Виж повече- - Рибата още в морето, а те й готвят тиган
ГО̀ТВЯ1, -иш,
мин. св. готвѝх, несв., прех. Правя гозба, ядене, като варя, пека или пържа хранителни продукти. За тях си тя ще готви по-простичко — ще варне чорбица от компир, от фасул или от булгур. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 169. Тя, Лазаровата майка готвеше само по едно ядене и го слагаше на трапезата вечер, когато се прибираха и мъжете вкъщи. Д. Калев, ПК, 15. Той готви най-вкусните ястия, каквито, с такива скромни продукти, може да приготви най-големият майстор на кулинарното изкуство. Г. Караславов, ПМ, 53. Повечето жени по цял предобяд готвят вкъщи, печат се на огъня, месят, пържат, влагат обичта на сърцето си в яденето и чакат да дойдат гладните близки, да се наредят около масата, да вдъхнат вкусния мирис на гозбата и да кажат в предвкусване на насладата: — Ох, колко хубаво мирише! О. Василев, ЖБ, 318. Ароматът, изходящ през отворените врата на кухнята в коридора, подразни апетита на бай Ганя и той от любопитство надникна да види какво готвят. А. Константинов, БГ, 56. Един път в седмицата готвя фасул. Δ Тя умее да готви месото по различен начин. Δ Готвя мусака. Δ Обичам да готвя. готвя се страд. А как можеше да се забрави, да кажем, втория или третия ден на Коледа, когато кумиците тръгваха.. по обичай на гости у кръстниците си! Тогава се готвеха най-много гозби: свинско със зеле.. и отделно свински пържоли. Ст. Даскалов, СЛ, 443.Виж повечеГО̀ТВЯ2, -иш, мин. св. го̀твѝх, несв., прех. 1. Правя предварително, от по-рано, каквото е необходимо, за да бъде нещо завършено, изработено; приготвям. Дворцовите слуги готвеха трапезата, покрита с бало като сняг платно: слагаха кристали, сребърни съдове. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 38. — Добре готвиш даровете, како Венковице, ами приготвила ли си и момата? — Аз да си приготвя това, дето е моя работа, пък за момата — то си е работа на ергенина. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 176. И все пак я сгодиха за оня, за русенеца. Всичко сториха родителите. Момичето стоеше мълчаливо, угрижено, далечно. Момчето постоя ден-два и си замина да готвят сватбата. Сл. Караславов, ИИТХ, 13. Димитър изважда от раницата си една долна риза, оглежда я и след това започва да я раздира на парчета. — А! Ти превръзки готвиш! — заговори той. Й. Йовков, Разк. I, 72-73. Кога за мене дойдете, / много сватове дойдете — / много съм дари готвила: / секиго свата по кърпа, / на стари кума кошуля, / а на кумица коприна, / на кумче златна ябълка! Нар. пес., СбНУ ХLIV, 430. Трябва отрано да почнем да готвим зимнина. // Работя над усвояването, над предстояще изпълнение на нещо. — Мина ми гладът, мина ми гладът — заръкомаха Панко, — ние с Илко готвим матура и нямаме време даже за ядене. Д. Вълев, 3, 234. Лили готви уроците си. Няма нужда. Всичко знае. Не е дигана по география, а накрая изпитват върху целия материал. А. Бончева, АП, 140. Артистите упорито готвеха новите си роли.
2. Обикн. с предл. з а. Давам някому знания или умение в някаква област, необходими му за предстояща дейност; подготвям, обучавам. После бях много залисана в училището, готвех децата за изпит. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 49. Като го беше проводил в Магнаурата да усвоява висшите науки, Борис готвеше отдалече сина си за глава на бъдещата самостоятелна българска църква. А. Гуляшки, ЗВ, 76. Венцеслав е отличен студент, професорът по езикознание го готви отсега за свой асистент, между студентите има авторитет. О. Бояджиев, П, 87. Тази година тя за първи път щеше да играе в огъня, нали от две години леля ѝ Струна я готви за нестинарка? К. Петканов, ОБ, 196.
3. Имам намерение, възнамерявам да направя нещо, замислям някому нещо. Еньо обиколи имота си около мястото, дето готвеше да прави чифлик, и погледна нивата на брата си. Елин Пелин, Съч. III, 155. Тъкмо се канеше да затвори очи, ротният пак мина край него и го побутна с ръка по плещите. — Бъди буден, Димо! Неприятелят нещо ни готви. К. Петканов, МЗК, 255. Госпожа Братакова се изсмя, па зафърля погледи ту на сина си, ту на госта, с щастливото изражение на човек, който готви някому приятна изненада. Ив. Вазов, Съч. IХ, 50. готвя се страд. Разбира се, той не можеше да ѝ открие тайни, които не бяха само негови, не можеше например да ѝ каже, че се готви бунт и че той ще участвува в него. Й. Йовков, ЧКГ, 94.
ГО̀ТВЯ СЕ несв., непрех. 1. Обикн. с предл. з а. Предварително, от по-рано извършвам нещо, необходимо за определена цел; подготвям се. Японците разковаваха сандъци- те с патрони, други сглобяваха няколко тежки картечници .. По всичко личеше, че японците се страхуваха от нападение и се готвеха за отбрана. М. Марчевски, ОТ, 438.
2. Получавам знания или умение в някаква област, необходими ми за някаква предстояща дейност; подготвям се. Той [Паунов] беше тих и внимателен към мене; идваше всеки ден дома; готвехме се за изпита, дори сам на няколко пъти заговорваше какво ще правим по-нататък. Г. Райчев, Избр. съч. I, 217. Аз съм дошъл тука не да се упражнявам в политиканство, нито да се готвя за литератор, а да стана доктор. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 161. Варлаам Копринарката, който също знаеше едно-що от учение (той някога се беше готвил за дякон в Гложденския монастир) — упорствуваше и не искаше да падне долен на Иванча. Ив. Вазов, Съч. VIII, 9.
3. Със следв. изр. със съюз д а. Имам намерение, възнамерявам да направя нещо; каня се, тъкмя се. Виждаха се тук-таме черни купчини от сменените войници, които се готвеха да си ходят. Й. Йовков, Разк. II, 283. Зяпачите също се готвеха да заемат най-удобни места, за да могат да наблюдават безпрепятствено броенето на бюлетините. К. Калчев, ЖП, 111-112. Н и н а: — Но ти упражняваш свободно професията си в София, имаш чудесен апартамент .. Какво повече? М е р и: — Нима всичко това може да се сравни с живота, който водех преди? И после, готвят се да ме изключат от колектива!... Д. Димов, ЖСМ, 20-21. — Хората взеха да изпрягат воловете и се готвеха да носят вода, но съдове нямаше. Ц. Гинчев, ГК, 312. Ганка виждаше, че Слави се готви да ѝ каже нещо, но не може. Нещо тежко бе заседнало в главата му и той не знаеше отгде да захване. Д. Немиров, Д № 9, 99.
4. С предл. з а. Настройвам се, добивам нагласа да възприема по-лесно нещо, обикн. неприятно, тежко; подготвям се психически. Но нека се готви за горчиви разочарования, когато се реши да надникне по-дълбоко. Ив. Вазов, Съч. Х, 122. Юрдан, Борис и Иван се готвеха за най-страшната присъда. Те често мислеха за близкия и страшен край, който ги очаква. Г. Караславов, Т, 92. Настаналия ден със ужас го посрещам / и за сълзи се готвя още отнапред. Ив. Вазов, ИГП (превод), 36.