грѐйвам - първо лице, единствено число, сегашно време грѐйваш - второ лице, единствено число, сегашно време грѐйва - трето лице, единствено число, минало свършено време грѐйваме - първо лице, множествено число, сегашно време грѐйвате - второ лице, множествено число, сегашно време грѐйват - трето лице, множествено число, сегашно време грѐйвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време грѐйвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време грѐйвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време грѐйваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време грѐйваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време грѐйвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение грѐйвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение грѐйващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие грѐйващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие грѐйващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие грѐйваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие грѐйващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие грѐйващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие грѐйващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие грѐйващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие грѐйващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие грѐйвайки - деепричастие грѐйвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие грѐйвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие грѐйвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие грѐйвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие грѐйвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие грѐйвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие грѐйвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие грѐйвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие грѐйвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
ГРЀЙВАМ, -аш, несв.; грèйна, -еш,
мин. св. -ах, св., непрех. 1. За слънце, луна и под. — появявам се и започвам да грея. Денят е мъглив.. Но на [връх] Баба грейва слънце, пръска мъглата. Ст. Станчев, ПЯС, 25. Градът престана и грейна слънце. Тогава поляната се ширна, цялата наводнена, като залята със сребро. А. Дончев, ВР, 263. Слънцето зайде. Нощ настана. Грейна пълна месечина. Ем. Станев, ГЧ, 16. Небето се изясни, грейнаха едри ясни звезди, но стана по-студено. М. Марчевски, МП, 167. Припадне здрач — ей грейват в небесата / елмазени звезди. Й. Йовков, Худ., 1905-1906, кн. 10-11, 6.Виж повече2. Поет. За блестящ предмет — отразявам изведнъж ярка светлина; блясвам. Отвори дървена кутия. В нея с хладен блясък грейнаха бисери. М. Смилова, ДСВ, 274. С голямо любопитство гостите разгледаха подаръка на стария воденичар. В бялата кърпичка грейнаха четири златни турски лири, две махмудии и един пендар. Г. Караславов, ОХ I, 418. Когато мина през първата врата и в полумрака грейна сребърният иконостас със запалени кандила.., главата му се завъртя. А. Каралийчев, С, 43-44.
3. Изведнъж се откроявам със свежест, чистота и яркост на боите, тоновете. Чергата беше хубава, дебела, от мека вълна.. Като я изнесеше на чардачето и я преметнеше на перилата, шарките грейваха в ярки цветове. Кр. Григоров, ПЧ, 17-18. Неописуемо красиви са те [водните струи] особено вечер, когато разноцветни прожектори разбиват всяка капка на хиляди багри и водните струи пламват в огъня на спектъра; за миг лумват буйните теменужни цветове на пролетта, грейват топлите багри на лятото. Ив. Мирски, ПЗД, 20. Ей цяла в слънце равнината грейна / и вятърът в лицата ни заби. Н. Марангозов, ЯВ, 90.
4. Прен. За лице, очи, поглед и под. — изведнъж се променям и започвам да изразявам внезапно избликнало чувство, обикн. радост, възторг и под.; засиявам. Споменът и всичко, което току-що бе изживял, се смеси в едно щастиво и възторжено чувство. Той погледна Христина и лицето му грейна от тиха и тръпнеща радост. Ем. Станев, ИК I и II, 236. Погледна [Есента] наоколо и очите ѝ грейнаха от радост. Наистина, как бе успяла да създаде такива багри, толкова красота! П. Бобев, ЗП, 7. Само когато подигнеше глава, срещаха погледите си, грейнали в умиление. Ст. Даскалов, СД, 216. Лицето му си остана смръщено, но очите му грейнаха от онова потайно доволство, което просветва в очите на селяните, когато надхитрят някой по-голям умник от тях. О. Василев, ЖБ, 108. // Рядко. За чувство, настроение и под. — изведнъж се появявам, изписвам се на лицето, в очите. Радост грейна по лицето на всички. Ето го, големия, многоочаквания влак, той лети отдалече. Ст. Даскалов, ПЯ, 121. Лицето му се разведря, по него се разлива една особена усмивка, в очите му грейва някаква сърдечност. Т. Влайков, Пр I, 74.