грехопадѐние - единствено число, нечленувано грехопадѐнието - единствено число, членувано грехопадѐния - множествено число, нечленувано грехопадѐнията - множествено число, членувано
ГРЕХОПАДЀНИЕ, мн. -ия,
ср. Книж. 1. Само ед. Според библейското предание — първият грях, извършен от Адам и Ева, първото нарушение от човека на забраната, установена от Бога. — Три степени трябва да премине безмълвникът, за да освободи духа си от греха, а душата му — свободна от затъмнение и веществени склонности — да стане съвършено умна по природа, както е бил Адам до грехопадението. Ст. Загорчинов, ДП, 289. Той даже бил съчинил три слова: за Неделя Вайа, за мученичеството на св. Георгия Новий и за грехопадението Адамово. Ив. Вазов, Съч. VIII, 27.Виж повече2. Разш. Тежък грях, тежко нравствено престъпление. В това обемисто съчинение [Библията] човешките престъпления са толкова много.., че ако това беше съдържание на роман, критиците биха го обявили за порнографичен.. — насъскващ към грехопадения и убийства. Т. Генов, ДОД, 110-111. До неотдавна западните държавници напълно игнорираха понятието „мирно съвместно съществуване“. Само споменаването му едва ли не се смяташе за политическо грехопадение. ВН, 1963, бр. 3799, 3.