Основна форма: грознѝца - Съществително нарицателно, женски род

Форми:

грознѝца - единствено число, нечленувано
грознѝцата - единствено число, членувано
грознѝци - множествено число, нечленувано
грознѝците - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 грозница - вещица (разг.) - грозотия (разг.) - плашило (прен.; разг.) - грозотило (разг.; пренебр.) - крокодил (прен.; разг.; ирон.) - гарга (прен.; разг.; неодобр.) - кикимора (разг.; пренебр.)

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 грозница - красавица
2 грозница - хубавица

Резултати от: Речник на българския език

ГРОЗНЍЦА1 ж. Грозна жена. — Ако е дума за моето момиче — пръв се окопити Трънко, — такава грозница ламята няма дори да помирише, та камо ли да я яде. Н. Хайтов, Л, 74. — Мълчи, грознице! — каза хубавицата. — Мълчи ти, мазнице! — каза грозницата. Елин Пелин, ЯБ, 130.

ГРОЗНЍЦА2

ж. Диал. Болест треска. Веч късна е есен, коситба се мина, / вей острият вятър есенний, / прибрани са хорски ливади — защо ли / сал наште стоят некосени? / Пролетеска в Добруджа пуста дойдоха / вси братя по добра печала — / през лятото сам не сколасах на време / от грозница зла, опустяла! П. П. Славейков, Мис., 1893, кн. 2, 92. Нездрави са само дунавските долини при Видин и Силистра и долините при Марица. Грозницата (треска), която влияе по тези предели, е много жестока и опасна. Ч, 1875, бр. 8, 376. Той имал и кинин, правий лек за треска (грозница). Й. Груев, КН 4 (превод), 21. Ка бео у вазе момък, / мене грозница тресеше. Нар. пес., СбНУ ХI, 14.

Виж повече