ЛЕКСИТ

Порталът е в процес на разработка. Данните в Граматичния речник отразяват правописа преди 2002 година и при някои от думите може да са настъпили промени.

Основна форма: двулѝчие - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

двулѝчие - единствено число, нечленувано
двулѝчието - единствено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 фалшивост (книж.) - неискреност - лицемерност - лицемерие - византийщина (книж.) - велзевулщина (книж.) - велзевулство (книж.) - двуличие - двуличност - маска (прен.) - фалш - йезуитство (книж.) - демагогия (книж.) - фарисейство (книж.) - фарисейщина (книж.) - йезуитщина (книж.)

Резултати от: Речник на българския език

ДВУЛЍЧИЕ, мн. няма, ср. Качество или проява на двуличен; лицемерие, неискрeност, двуличност.

Виж повече