дѐвствен - единствено число, мъжки род, нечленувано дѐвствения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член дѐвственият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член дѐвствена - единствено число, женски род, нечленувано дѐвствената - единствено число, женски род, членувано дѐвствено - единствено число, среден род, нечленувано дѐвственото - единствено число, среден род, членувано дѐвствени - множествено число, нечленувано дѐвствените - множествено число, членувано
- 1. девствен
- - Не съм девствен в ушите
ДЀВСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е имал полови сношения; целомъдрен. Тя [княгинята] поиска да остане девствена и да живее сама, облечена в зверски кожи, в някоя от ония килии, издълбани в скалистите острови на равнината долу. Ст. Загорчинов, ЛСС, 33. Жена му се боеше от него тъй, както се боеше и преди години,.. Тоя страх заседна в душата ѝ от първата брачна нощ, когато нейният Христо — .. — по едно чудо не я изгони от къщи, понеже тя не излезе девствена. Ем. Станев, ИК I и II, 172. Не зная защо беше ми се втълпило в ума, че [храмът] е принадлежал на култа на Веста,.., и дълго време през прозорците на трамвая ми се мяркаха светли образи на девствени весталки. К. Величков, ПССъч. III, 138. А Констандин погина като Авела девствен, без да остави по себе си ни вдовица, ни чеда сирачета. К. Шапкарев, МЖБМ, 48.
2. Който принадлежи на девственица, девственик. Но под влиянието на физическото и нравствено напрежение, което преживяваше напоследък, той бе се отдал на тази слабост, на тази мигновена жажда на девственото си тяло към жената, която я обичаше. Д. Димов, ОД, 219.