Основна форма: делѐне - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

делѐне - единствено число, нечленувано
делѐнето - единствено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 делене (на клетки) - дележ - деление

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 делене - събиране

Резултати от: Речник на българския език

ДЕЛЀНЕ, мн. няма,

ср. Отгл. същ. от деля и от деля се. По административното делене на територията станаха дълги спорове, в които и от двете страни се изказаха ценни мисли върху децентрализацията. С. Радев, ССБ I, 80. Неговата преданост на Чоки,.., неговото спокойно делене с татарите почестите и облагите на властта заменяха прежното чувство на благодарност със скрита ненавист и даже с презрение. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 149. — Вълците, дето са вълци, па пак ходят заедно, а какво остава за хората — .. — Време ли е за делене от хората! Д. Кисьов, Щ, 194. Чрез делене се размножават бактериите и всички едноклетъчни растителни и животински организми — водорасли, първаци и др. ОБиол. Х кл, 61. Клетъчно делене. Вегетативно делене.

◊ Делене на клетките. Биол. Процес при растенията и животните на разделяне на протоплазмата и ядрото на клетката на две или повече части, чрез който едноклетъчните организми се размножават, а многоклетъчните нарастват.

Виж повече