Основна форма: дѐлничен - Прилагателно

Форми:

дѐлничен - единствено число, мъжки род, нечленувано
дѐлничния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
дѐлничният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
дѐлнична - единствено число, женски род, нечленувано
дѐлничната - единствено число, женски род, членувано
дѐлнично - единствено число, среден род, нечленувано
дѐлничното - единствено число, среден род, членувано
дѐлнични - множествено число, нечленувано
дѐлничните - множествено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 делнично - празнично

Резултати от: Речник на българския език

ДЀЛНИЧНО.

Нареч. от делничен (в З знач.); еднообразно, скучно. Нито им идваше някой на гости, че нямаше с какво да го посрещнат, нито пък те отиваха някъде. Така си живееха все делнично в разправии и недоимък. Кр. Григоров, И, 136. А наоколо животът си течеше все тъй делнично и обикновено. Някаква жена мъкнеше мрежа със спанак, деца от близкото училище се биеха с чанти по главите. П. Вежинов, НБК, 296.

Виж повече