дивотѝя - единствено число, нечленувано дивотѝята - единствено число, членувано дивотѝи - множествено число, нечленувано дивотѝите - множествено число, членувано
1 изпълнение (разг.) - глупост - идиотщина (разг.) - дивотия (разг.) - щуротия 2 неграмотност (прен.) - незнание - необразованост - примитивност - невежество - простотия - нецивилизованост - дивотия - изостаналост - неосведоменост - непросветност
ДИВОТЍЯ ж. 1. Само ед. Състояние на изостаналост в културно или интелектуално отношение на човек, група от хора, общество и под.; дивота, простотия. Невестите и девойките .. носеха парцаливи дрехи, ходеха на лов с лъкове и копия, хранеха се само с дивеч като диваците .. Гледката на тая дивотия я наскърбяваше. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 55. У нас минува той за нещо важно, благодарение на дивотията ни. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 66. —