дилета̀нтски - множествено число, нечленувано дилета̀нтския - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член дилета̀нтският - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член дилета̀нтска - единствено число, женски род, нечленувано дилета̀нтската - единствено число, женски род, членувано дилета̀нтско - единствено число, среден род, нечленувано дилета̀нтското - единствено число, среден род, членувано дилета̀нтските - множествено число, членувано
ДИЛЕТА̀НТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до дилетант; любителски, лаишки.
Сарафов разсея заблудата и дилетантската истина, че само красивият глас е годен за сцената. За сцената се иска глас и той може да бъде и глас на пелтек, стига да може да дойде до сърцето и да се влее в сърцето. Ст. Грудев, АБ, 164.Виж повече2. Който е присъщ на дилетант; любителски. В душата му [на Борис] липсваше всякакъв колорит. Тя беше лишена дори от дилетантските наклонности и снобизма, на който се отдаваха другите тютюневи господари. Д. Димов, Т, 316. Той [Нютон] се отказал от широка популяризация, опасявайки се от дилетантски спорове на широките кръгове, но за да бъде разбран от специалистите, прибягнал „до математически обичаи“. Ив. Въжарова, ИН (превод), 138.
ДИЛЕТА̀НТСКИ нареч. Обикн. в съчет. По дилетантски. Като дилетант; любителски, лаишки. Обичаше по дилетантски изкуствата. Меценатствуваше. Дружеше с писатели, художници и артисти. М. Кремен, РЯ, 337. Има други поети, които не вникват във вътрешните особености на поезията на Маяковски и съвсем дилетантски пренасят в своите стихове някои външни белези на тая поезия. С, 1951, кн. 1, 177.