дисциплинѝран - единствено число, мъжки род, нечленувано дисциплинѝрания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член дисциплинѝраният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член дисциплинѝрана - единствено число, женски род, нечленувано дисциплинѝраната - единствено число, женски род, членувано дисциплинѝрано - единствено число, среден род, нечленувано дисциплинѝраното - единствено число, среден род, членувано дисциплинѝрани - множествено число, нечленувано дисциплинѝраните - множествено число, членувано
ДИСЦИПЛИНЍРАН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от дисциплинирам като прил. 1. За човек — който е приучен да спазва дисциплина1 (в 1 знач.). Тя [Ирина] говореше немски бавно и точно, както човек, който го е учил търпеливо от учители и книги. Но тъкмо това му [на фон Гайер] се стори симпатично. То издаваше методичната и дисциплинирана личност, която можеше да се хареса на всеки германец. Д. Димов, Т, 348. И все пак разводът като че ли му се отрази благотворно. Той започна да избягва пиянските компании, научи се да цени времето си, стана по-дисциплиниран в работата, започна да пише почти двойно повече от преди. Л. Дилов, ПБД, 105. Според Вълко, иначе способният Грозьо за разлика от него, не бе дисциплиниран. Понятията му за дисциплина, разбира се, се различаваха от тия на неговия колега. Д. Жотев, ПМИ, 104. Дисциплиниран човек. Дисциплинирани ученици.Виж повече2. За ум, воля и под. — който е с изградени навици за строго спазване на определен начин на работа, на съществуване. Дисциплиниран ум. Дисциплинирана воля.