добронамѐрено -
ДОБРОНАМЀРЕНО.
Книж. Нареч. от добронамерен. С голяма мъка си водеше записки — но ги водеше, най-добронамерено ги изучаваше, а дигнеха ли го да го изпитват, излизаше, че е наизустил предаденото и записаното не тъй, както трябва. Б. Обретенов, С, 132. Аз бях щастлив, макар и един шепот да ме предупреждаваше от време на време — упорито, добронамерено: „Всъщност ти спиш...“. Др. Асенов, СВ, 119. Само свещеникът на стъпалата към мазето изглежда бодър, той наблюдава суетнята около разтоварването на камиона любопитно,.. и току подхвърля — добронамерено, но и с укор, — сякаш се учудва на лекомислието им: — Няма да стигнат, това е салон с близо шестотин места... Др. Асенов, ТКНП, 120.Виж повече