добросъ̀вестност - единствено число, нечленувано добросъвестността̀ - единствено число, членувано
ДОБРОСЪ̀ВЕСТНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на добросъвестен (в 1 знач.).
Тяхната малко комична войственост, тежките, ръждиви кримки и кръстосаните патрондаши ни караха да се усмихваме, но от друга страна, голямата добросъвестност, честното усърдие,.., трогваха ни до сълзи почти. Й. Йовков, Разк. II, 111. Тази чест той заслужава както поради сериозността на своите концепции, така също и поради рядката си добросъвестност и последователност. Ст. Минчев е образец на добросъвестен литературен деец. Ив. Богданов, СП, 149. Вред, където и да е бил на работа, той [Лилиев] е изпълнявал с прецизност, точност и добросъвестност своите задължения. Е. Каранфилов, Б III, 139.Виж повече— Друга (остар.) форма: д о б р о с о̀ в е с т н о с т.