доверѝтелен - единствено число, мъжки род, нечленувано доверѝтелния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член доверѝтелният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член доверѝтелна - единствено число, женски род, нечленувано доверѝтелната - единствено число, женски род, членувано доверѝтелно - единствено число, среден род, нечленувано доверѝтелното - единствено число, среден род, членувано доверѝтелни - множествено число, нечленувано доверѝтелните - множествено число, членувано
ДОВЕРЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни,
прил. Книж. 1. Който се пази в тайна, който не подлежи на разгласяване; поверителен, таен. В доверителните си беседи с близки приятели той раздухваше историйката до размерите на една любовна приказка от Хилядо и една нощ... Ив. Вазов, Съч. Х, 160. Скоро онези, на които можеше да довери, ставаха цяла дружина и тогава, както в Карлово и Войнягово, той разправяше за Раковски и легията; и както в Карлово и Войнягово, след тия доверителни разкази идеха песните, скоковете и надтичването. Ст. Дичев, ЗС I, 426.Виж повече2. За глас, тон — с който се съобщава нещо, което трябва да се пази в тайна, което не бива да се разгласява. Лукан млъкна,.., примъкна се по-наблизо. Гласът му стана доверителен и глух. — .. Този човек има нещо — кахър има, мисъл има.. Дострашава ме чак понякоги. К. Константинов, СЧЗ, 154. — Бърза заповед от щаба! — докладва Загорски. Бендерев протегна ръка да я получи. — Устна! — отвърна с доверителен тон Загорски. В. Геновска, СГ, 376.
◊ Доверително писмо. Остар. Канц. Пълномощно; довереност.