ЛЕКСИТ

Порталът е в процес на разработка. Данните в Граматичния речник отразяват правописа преди 2002 година и при някои от думите може да са настъпили промени.

Основна форма: доверчѝво - Наречие

Форми:

доверчѝво -

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 доверчиво - наивно - простодушно - лековерно

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 доверчиво - недоверчиво

Резултати от: Речник на българския език

ДОВЕРЧЍВО.
Нареч. от доверчив; с доверие, с вяра. Иглика го слушаше доверчиво и детските ѝ мечти рисуваха едно чудно бъдеще. Елин Пелин, Съч. II, 53. Той не пускаше момченцето, а и то се държеше доверчиво за ръката му. Т. Харманджиев, Р, 81. Всяка нейна дума беше моя, всяка моя мисъл — нейна! Доверчиво отпуснатата ѝ в дланта ми ръка ме пареше като съвест. Кл. Цачев, СШ, 137.
Виж повече