довършѝтелен - единствено число, мъжки род, нечленувано довършѝтелния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член довършѝтелният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член довършѝтелна - единствено число, женски род, нечленувано довършѝтелната - единствено число, женски род, членувано довършѝтелно - единствено число, среден род, нечленувано довършѝтелното - единствено число, среден род, членувано довършѝтелни - множествено число, нечленувано довършѝтелните - множествено число, членувано
ДОВЪРШЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни,
прил. Спец. Който е свързан с окончателното завършване на нещо, обикн. някакъв строеж. Има и такива недопустими факти, когато непосредствено след предаването на жилището започва ремонтът или продължават довършителните работи. РД, 1959, бр. 300, 3. Останали са малко довършителни работи, но и те изискват време. Стр., 1958, бр. 51, 2.Виж повече