дого̀нвам - първо лице, единствено число, сегашно време дого̀нваш - второ лице, единствено число, сегашно време дого̀нва - трето лице, единствено число, минало свършено време дого̀нваме - първо лице, множествено число, сегашно време дого̀нвате - второ лице, множествено число, сегашно време дого̀нват - трето лице, множествено число, сегашно време дого̀нвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време дого̀нвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време дого̀нвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време дого̀нваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време дого̀нваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време дого̀нвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение дого̀нвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение дого̀нващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие дого̀нващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие дого̀нващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие дого̀нваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие дого̀нващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие дого̀нващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие дого̀нващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие дого̀нващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие дого̀нващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие дого̀нвайки - деепричастие дого̀нвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие дого̀нвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие дого̀нвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие дого̀нвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие дого̀нвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие дого̀нвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие дого̀нвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие дого̀нвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие дого̀нвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие дого̀нван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие дого̀нвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие дого̀нваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие дого̀нвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие дого̀нваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие дого̀нвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие дого̀нваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие дого̀нвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие дого̀нваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ДОГО̀НВАМ, -аш, несв.; дого̀ня, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Настигам, застигам някого или нещо, обикн. с гонене, с тичане, като се движа бързо след него. Иван Белин въздъхна и тръгна да догони стадото си. Й. Йовков, ВАХ, 154.