до̀ктор - единствено число, нечленувано до̀ктора - единствено число, членувано - непълен член до̀кторът - единствено число, членувано - пълен член до̀кторе - звателна форма до̀ктори - множествено число, нечленувано до̀кторите - множествено число, членувано
ДО̀КТОР1 м. Разг. Специалист с висше медицинско образование, който има право да лекува болни (съкр. „д-р“); лекар (в 1 знач.). — Ами ти бре, Кирчо? Ти на каква работа си? — Лекар съм... доктор — посяни той. Г. Караславов, Избр. съч. I, 290. — Какво ще ходя при Татарчев? Има и по-големи, и по-добри лекари от него — в италианската болница. Те ме посъветваха да отида в Женева — там имало още по-учени доктори. Д. Спространов, С, 59. Гласът му хълцаше умолително: — Децата ни боледуват. Нямаме пари ни за доктор, ни за церове. Д. Димов, Т, 216. — Човече, какво правиш ти? Какво ти е? Ако си болен, има доктори, иди прегледай се, ще ти дадат нещо. Й. Йовков, ЖС, 114.
◊ Конски доктор. Разг. Подигр. Ветеринарен лекар. Конски доктор, но е отличен лекар, та го бива и човек да лекува.
— Лат. doctor. — Други (простонар.) форми: д о̀ ф т о р, д о̀ х т о р.
ДО̀КТОР2 м. 1. Само ед. Образователна и научна степен (до 1990 г. у нас „кандидат на науките“), присъждана на лице с висше образование за защитeн дисертационен труд в дадена област на науката (съкр. „д-р“). Католик и римски възпитаник, доктор по каноническо право, Петър Парчевич тръгнал да тропа по вратите на католишка Варшава, Виена, Венеция и Рим, срещнал само студена надменност и безучастие. Й. Радичков и др., ГСП, 21. Внесеният в Народното събрание проект за закон за научните звания и за образователната научна степен доктор разбуни отново духовете около тази отдавана наболяла тема. Дем., 2001, бр. 36 [еа]. Тя [наредбата] дава право на вузовете да организират следване от разстояние за специалист, бакалавър, магистър и доктор. 24 часа, 2004, 348 [еа].
2. Лице, на което е присъдена такава научна степен. Той минаваше за учен. Беше доктор на философията. Елин Пелин, Съч. II, 132-133. — Чуй бе, бабо, доктор съм, но не по лекуването, а по правото... Г. Караславов, Избр. съч. II, 113.
◊ Голям доктор. Разг. Доктор на науките. Доктор на опрeдeлeни (биологичeскитe, историчeскитe, матeматичeскитe и т. н.) науки; доктор на науките. Науч. Научна стeпeн, присъждана на учен за дисертационен труд със същeствeн принос в дадена област на науката (съкр. „д. н.“). Представител на редакцията се срещна и разговаря с проф. доктор на икономическите и философските науки Асен Богданов. УД, 2006, бр. 4 [еа]. Доктор хонорис кауза; почетен доктор. Книж. Титла на учен или обществен деец, присъждана от университет за големи заслуги в областта на науката или обществения живот. Малък доктор. Разг. Доктор2 в 1 знач. Голям или малък доктор e нeщо, коeто дава право да сe нарeчeш учeн. Д, 2004, бр. 251 [eа].
— Лат. doctor. — Други (простонар.) форми: д о̀ ф т о р, д о̀ х т о р.