домъ̀квам - първо лице, единствено число, сегашно време домъ̀кваш - второ лице, единствено число, сегашно време домъ̀ква - трето лице, единствено число, минало свършено време домъ̀кваме - първо лице, множествено число, сегашно време домъ̀квате - второ лице, множествено число, сегашно време домъ̀кват - трето лице, множествено число, сегашно време домъ̀квах - първо лице, единствено число, минало несвършено време домъ̀квахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време домъ̀квахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време домъ̀кваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време домъ̀кваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време домъ̀квай - второ лице, единствено число, повелително наклонение домъ̀квайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение домъ̀кващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие домъ̀кващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие домъ̀кващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие домъ̀кваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие домъ̀кващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие домъ̀кващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие домъ̀кващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие домъ̀кващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие домъ̀кващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие домъ̀квайки - деепричастие домъ̀квал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие домъ̀квалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие домъ̀квалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие домъ̀квала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие домъ̀квалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие домъ̀квало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие домъ̀квалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие домъ̀квали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие домъ̀квалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие домъ̀кван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие домъ̀квания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие домъ̀кваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие домъ̀квана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие домъ̀кваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие домъ̀квано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие домъ̀кваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие домъ̀квани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие домъ̀кваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ДОМЪ̀КВАМ, -аш, несв.; домъ̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. домъ̀кнат, св., прех. 1. С мъкнене, влачене или с труд, с усилия придвижвам нещо до мястото, където се намира говорещото лице или лицето, на което се говори; довличам. Хвърлеков домъкна с разтреперани ръце и с отмалели крака двата камъка, покачи се и надникна предпазливо. Г. Караславов, ОХ II, 585-586. Вчера, в тъмни зори, не беше още отплувал назъбеният сърп на луната и двама непознати младежи домъкнаха на раменете си цяла — представете си, — цяла циклостилна машина. П. Михайлов, МП, 7. — Какви гиздила ми донесе на мен лани Кадир! Не съм ги още слагала — казва Фатина и домъква от сандъка оттатък бяла бохча. Л. Александрова, ИЕЩ, 196. Дорде челядта му спеше, той домъкваше от някъде нарамък дърва, насичаше ги на късове и ги внасяше в собата. Кр. Григоров, Н, 118. Окачи поводите, .., дигна вратника, а уморените животни сами тръгнаха, домъкнаха каруцата сред двора и спряха. К. Петканов, ЗлЗ, 94. А други завчас събрал сухи дърва, домъкнал дебели клонища и цък, цък, с голямото си огнило свекне, та запали прахан и видиш светнал, заплющял, затрещял буен огън. Ил. Блъсков, ПБ II, 29.
2. Довеждам някого насила, против волята му. Баща му го [Захар] домъкваше в къщи и го затваряше в одаята, докато намери някоя дебела сопа. М. Кремен, СС, 117. Когато вратата се отвори и две яки заптиета въведоха или по-скоро домъкнаха призования подсъдим, всички неволно извърнаха погледи, за да скрият смущението си. Г. Дръндаров, ВЗ, 64. — Къде отидоха? — обърна се към кмета с разтреперан глас околийският. — Нямото знае, но то няма да каже. — Ще каже, ще го накараме да проговори! — изръмжа околийският. — Веднага ми го доведете! По̀лякът домъкна изплашеното момче, блъсна го пред стражарите и със знаци му обясни какво искат от него. А. Каралийчев, СР, 31. Мама трепереше, дърпаше се, сочейки с ръка водата. Може би искаше и тя да се хвърли в стихията и да свърши своя труден живот. Аз се досещах и я домъкнах чак до шосето. Кр. Григоров, Н, 189.
3. Разг. Неодобр. Донасям или докарвам, обикн. нещо, което не е желано. — Цървулките ли, Гунке? Помня, как да ги не помня! .. — Изгори ги една лоша госпожа .. „Ако ги хвърля в сметта, може пак да ми ги домъкнеш!“ — бъбреше тя. Г. Райчев, ЗК, 149. Стрина Пенка се върна след половин час. — Главорези! — завика тя от вратата и захвърли чергицата на одъра.. — Взеха само яденето. Постилка ѝ [на учителката] не трябвало. Оня думбазин вика: и дъските ѝ са, кай, много меко. Що, кай, не ѝ домъкнеш и дюшек! Ем. Коралов, ДП, 160. — Шт! Ст! Защо сте домъкнали тая каруца? Хр. Смирненски, Съч. III, 208.
4. Разг. Неодобр. Довеждам някого някъде, където не му е приятно или не е желан, приятен. — Защо ме домъкна тука, защо не ми каза веднага? Ставай да вървим, искам сам да го чуя. Д. Ангелов, ЖС, 85. — Затова го домъкна в къщата ми, да си имам шпионин. Каквото стане, всичко да знае. Д. Кисьов, Щ, 295. Дали след половин час нямаше да домъкне със себе си цял камион полицаи? П. Вежинов, ДБ, 241. Хората и котка си не вземат от Габрово, а той жена домъкна! Чудомир, Избр. пр, 40. За да упражнят правото си, тези пет хиляди избиратели трябваше да минат през труповете на окръжния управител, окол. началник .. А какво щеше да излезе от това? ..; щяха на другата неделя да домъкнат една рота войска и пак щяха да „изберат“ угодните тям лица. Ал. Константинов, Съч., 4. домъквам се, домъкна се страд.
ДОМЪ̀КВАМ СЕ несв.; домъ̀кна се св., непрех. 1. С труд, с усилия или с мъкнене, влачене достигам до някъде; довличам се. Баба Джуровица полека-лека, с тояжка в ръка, се домъкна до дядови Славчови и от вратника още извика. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 127. Не помнеше и как се е домъкнала чак на четвъртия километър, у Христина. В. Андреев, ПР, 44. Нямаше съмнение — бурята е пробила парахода .. Не усетих как се домъкнах на задната палуба. Г. Белев, КВА, 333-334. Теньо, .., щом видя ротния, изправи се и тръгна напред. Сърбите го забелязаха и откриха огън по него. Той се обърка, .., залюля се и падна по очите си. Домъкнах се по корем до него, обърнах го на гръб. К. Петканов, МЗК, 51-52.
2. Разг. Неодобр. Идвам, пристигам някъде, обикн. като неканен, нежелан гост; довличам се. —