Основна форма: допу̀скам - Глагол личен, несвършен вид, преходен

Форми:

допу̀скам - първо лице, единствено число, сегашно време
допу̀скаш - второ лице, единствено число, сегашно време
допу̀ска - трето лице, единствено число, минало свършено време
допу̀скаме - първо лице, множествено число, сегашно време
допу̀скате - второ лице, множествено число, сегашно време
допу̀скат - трето лице, множествено число, сегашно време
допу̀сках - първо лице, единствено число, минало несвършено време
допу̀скахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време
допу̀скахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време
допу̀скаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време
допу̀скаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време
допу̀скай - второ лице, единствено число, повелително наклонение
допу̀скайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение
допу̀скащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
допу̀скащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие
допу̀скащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие
допу̀скаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
допу̀скащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие
допу̀скащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие
допу̀скащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие
допу̀скащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие
допу̀скащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие
допу̀скайки - деепричастие
допу̀скал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие
допу̀скалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие
допу̀скалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие
допу̀скала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие
допу̀скалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие
допу̀скало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие
допу̀скалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие
допу̀скали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
допу̀скалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
допу̀скан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие
допу̀скания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие
допу̀сканият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие
допу̀скана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие
допу̀сканата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие
допу̀скано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие
допу̀сканото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие
допу̀скани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие
допу̀сканите - множествено число, членувано, страдателно причастие

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 приемам - допускам - предполагам

Резултати от: Речник на българския език

ДОПУ̀СКАМ, -аш, и допу̀щам, -аш, несв.; допу̀сна, -еш,

мин. св. -ах, прич. мин. страд. допу̀снат, св., прех. 1. Давам възможност, осигурявам условия на някого да из- върши нещо или да участва в нещо; позволявам, разрешавам. Не се лъжи да мислиш, че причината на жестокото отмъщение се крие в това, че оногова не го допуснаха да присъствува на семейното забавление. Ал. Константинов, Съч., 147. Допускам до конкурс. Допускам на състезание. // Давам възможност на някого да присъства, да бъде или да идва някъде. Забранява се на членовете на дружеството да допускат вестникари в къщата си. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 112. В градината, дето Сарандовица допущаше само най-добрите си гости, .., той видя две глави. Й. Йовков, ВАХ, 41.

2. Давам възможност, създавам условия за осъществяването, за извършването на нещо; позволявам, разрешавам. Стачката трябваше да се смаже незабавно, безмилостно. Но как я бяха допуснали?... Ех, че баби са клоновите директори!... Д. Димов, Т, 253. Омбрелата му не допущала да види в лицето този пътник. Ив. Вазов, Съч. ХII, 167. — Трябваше в града да се обадите, оттам да извикате лекар и да не допуснете да умре най-млечната ни крава. Ст. Марков, ДБ, 67. А познава ли тя [Росинка] доктор Евгени Милев? Какъв човек е той? .. И защо допуска да я вълнуват и радват неговите думи? Д. Ангелов, ЖС, 243. Нейната безплодна земя, която изисква големи трудове и изобилен пот, не е допуснала човеците да потънат в сънливата азиатска бездеятелност. Л. Каравелов, Съч. II, 25. // За закон, устав и под. — давам право нещо да се извърши; разрешавам. Значи, законът допуща смъртно наказание за отсичане чуждо дърво. Ив. Вазов, Съч. VII, 42. Румънските линии не удържаха. Авангардът трябваше да се оттегли правилно и спокойно на по-задни позиции. Всичко това, мислеше си майор Крачунеско, уставът предвижда и допуща. Й. Йовков, Разк. II, 224. След като се убеди, че решението на съпрузите е сериозно и непоколебимо, съдът допуска развода.

3. В съчет. със същ. г р е ш к а, п р о п у с к, н е т о ч н о с т, н а р у ш е н и е и под. Правя, извършвам (грешка и под.). — Мисля, че слънцето почва да ви се отразява — рече меко тя [девойката]. — И не се вълнувайте, защото допускате езикови грешки. Б. Райнов, ДВ, 37. Бътлер.. няколко пъти проверява координатите на широката поляна сред гората, за да не допусне неточност. Х. Русев, ПЗ, 298. Допускам грешки. Допускам слабости.

4. Обикн. със следв. изр. със съюз ч е или д а. Приемам нещо за възможно, вероятно; предполагам. Едни уверяваха, че арестите са приключени, но други допущаха, че ще задържат още хора. Г. Караславов, ОХ IV, 246. Никой от нас не допущаше той да е замесен в тази тъмна история. М. Марчевски, ТС, 118. След няколко дни Петър беше снет от длъжността бригадир... той не допускаше, че ще постъпят с него тъй несправедливо. И. Петров, НЛ, 164. Е, дали той е извършил наистина кражбата? .. Аз допущам, защото и това е едно отмъщение към Вълчана. Й. Йовков, Ж 1945, 227.

5. Диал. Пускам, спускам докрай (Н. Геров, РБЯ). допускам се, допущам се, допусна се страд. До зрелостен изпит ще се допущат всички ученици, които завършват последния клас с успех най-малко среден (3) по всеки предмет и имат примерно (6) поведение. НК, 1958, бр. 3, 2. На тези концерти, освен членовете, се допущат и гости с двойна плата. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 63. Отсам третата кула скалата бе пресечена и отгоре ѝ направен подвижният мост, за да се запречи или допусне входа на Царевец, според нуждата. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 129. Отвън, от наши близки, не се допускаше [в затвора] никаква храна. К. Митев, ПБ, 413.

Виж повече